Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
В санскрит има още една дума двиджа — „два пъти родена душа“. В мига, когато човек постигне целостта, неговата душа се ражда отново, неговото осъзнаване на живота се изменя, плановете и действията му стават други.
Ще отида още малко по-нататък. Съществуват души, които понякога ни се струва, че не правят нищо. Човек може да си помисли: „Смятат ги за духовни хора. Но какво правят те?“ Нашата представа за действие е да се суетим, да се блъскаме, да бъдем заети през цялото време. Доколко това е угодно — не е важно. Важно е нещо да бъде направено — така си мислим. Но ако човек е духовно израснал, действията му не се проявяват външно, но на невидимия план той върши значително повече работа, отколкото може да си представим.
Има една история за мадзуб. Мадзуб е човек, когото в света считат за блажен, за налудничав. Някои хора мислят, че той не е много уравновесен човек. На Изток такива същества и са много уважавани. Преди няколко столетия в Кашмир живял мадзуб Махараджата му бил дал земя, където да може да живее и му било разрешено да броди навсякъде из двореца и градините, когато поиска. Било му разрешено да посещава всички градини на махараджата. В една от градините имало миниатюрна пушка-играчка и понякога на мадзуба му идвало на ум да си поиграе с нея. Обикновено взимал оръжието и го обръщал на юг, на север или накъдето му било угодно, а после го въртял и правел всевъзможни движения с тялото си, сякаш се сражавал с невидим противник, а след битката имал вид на победител. И всеки път, когато се държал така, махараджа Ранджит Сингх обикновено давал заповеди на своята армия да се готви за война — и винаги имал успех. Войната продължавала много, много години, вървяла бавно и нищо не се променяло, но всеки път, когато мадзубът си играел с пушката, махараджата печелел победи.
В Хайдарабад живял мадзуб, който имал навика да оскърбява всички, като назовава хората с такива имена, че те бързо се отдалечавали от него. Но един човек все пак посмял да отида при него, без да обръща внимание на оскърбленията. Мадзуб му казал: „Какво искаш?“ той отговорил: „Моето дело ще се гледа в съда след шест дена, а аз нямам пари. Какво да правя?“ Мадзуб казал: „Разкажи ми за това дело, но говори истината“ И човекът му разказал всичко, а мадзуб го изслушал и написал на земята: „Струва ми се, че в това дело няма нищо, то трябва да бъде прекратено.“ и казал: „Отивай, всичко е направено“. Човекът отишъл в съда. Адвокатите и представителите на противоположната страна били там, а от негова страна нямало никой, защото бил беден човек. Съдията изслушал и двете страни, а след това произнесъл точно думите, които мадзуб написал на земята.
Какво значи това? Това обяснява казаните от Христос думи: „Влезте в Царството Божие“, т.е. всяка душа носи в себе си Царството Божие. Да осъзнаеш тази тайна на живота означава да отвориш своите очи за Царството Божие и тогава каквото и да прави човек, всичко добива смисъл, значение. И никога не се губи. Няма значение стореното видимо ли е за очите, материализирано ли е или не — то оживява, съществува. Нищо не си отива, нищо не се губи. Ако действието не се прояви на един план, означава, че е било извършено на друг. Но се отразява на всички планове, защото винаги съществува взаимодействие, връзка между световете. Всичко, извършено от човека, ако не е материализирано на физически план, се отразява и проявява на друг план. Ако човек мисли: „Аз не съм материализирал своите мисли“, това означава, че времето и обстоятелствата не са позволили това да се случи. Но ако веднъж е била пусната мисъл, тя задължително ще бъде материализирана.
Глава 7
Мисъл и въображение
Умът има пет аспекта, но най-известният е този, за когото използваме думата „ум“ — т.е. създаващият мисли и въображение. Умът е почвата, от която от мислите и въображението израстват растения. Те живеят в нея, но тъй като постоянни се появяват свежи леторасли, растенията и дърветата, които са се появили по-рано, са скрити от очите на човека и само новите „растения“ са доловими за неговото съзнание. Човек рядко си спомня за минали мисли и образи, защото те не са пред него, но когато пожелае да намери мисълта, на която някога е придал форма, тя незабавно се появява, защото всичко, веднъж изречено, продължава да съществува.