Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Тази част, до която съзнанието няма пряк достъп, се нарича подсъзнание. Съзнанието остава на повърхността, правейки за нас ясна тази част от мислите и мисловните образи, които току-що са протекли или към които все още гледаме. Всички мисли и фантазии, които някога са родени от човека, продължават да съществуват.
В каква форма се проявяват? Във формата, дадена им от ума. Душата приема форма в този физически свят, форма, заимствана от света. Мисълта също приема форма, заимствана от света на ума. Затова ясният ум може да надари мислите с ясна форма, а смутеният ум произвежда неясни мисли. Така е и при сънищата — сънищата на човека с ясен ум са ясни и ярки, сънищата на хората с неясен ум са объркани. Интересно е, че сънищата на художника, поета, музиканта, на този, който живее в красота и мисли за красота, са красиви, а сънищата на тези, в чиито ум има съмнение, страх или смущение, са изпълнени с кошмари.
Това доказва, че умът дарява на мисълта тяло, придава и форма, посредством която мисълта е способна да съществува. Мисълта не остава единствено в съзнанието на този, който я е сътворил. Тя се отразява и в околните. По такъв начин между хората се поражда беззвучна връзка: мисълта-форма на един човек се отразява в ума на друг. И тези мисли-форми са по — мощни и ясни от думите. Много често пораждат по-голям ефект, от произнесеното слово, защото езикът е ограничен, а мисълта има значително по-голям диапазон на изражение.
Въображението — това е неконтролирана мисъл. Може да попитате — добре ли е да се притежава силно въображение? Хубаво е да си силен. Ако човек има сила на ума, тогава и въображението е силно, и мисълта е силна, и самият човек е силен. Но богатото въображение означава изтичаща от човека сила, която се разпространява без неговия контрол. Затова силното въображение не винаги е много добро. Необходимо е да притежаваме и сила на мисълта. Всъщност, какво представлява мисълта. Мисълта е самонасочено и контролирано въображение.
Ако мисълта притежава тяло, привързана ли е тогава към определено място или се разпространява по цялата Вселена? Това е сложен въпрос. Да си представим човек, който е в затвора. Нима неговият ум също е в затвора и не може да проникне отвъд решетките? Разбира се, че може. В затвора е само тялото на човека, неговият ум може да отиде където поиска.
Възможно е мисълта, родена от в ума, понякога да стане пленница на този предмет, мотив, източник или сфера на приложение, в който изпълнява своето предназначение. Но същевременно тя е способна на мига да достигне всяка част на Вселената.
Съществува още един много интересен аспект при изучаването на природата на ума: всеки ум претегля и отразява мисли от такъв вид, каквито са присъщи на самия него. Ако умът е почва, то както на един участък от земя растат цветя, на друг — плодови дървета, а трети ражда само бурени, така и отражението, падащо от един ум върху друг, попада именно върху този ум, който го привлича. Подобното привлича подобно. Ако разбойник или крадец отиде в Париж, той непременно ще се срещне там с крадец, лесно ще открие къде живеят крадците и без проблем ще ги познае, защото умът му е приемник на същия тип мисли. Щом погледите ми се срещнат, ще се установи връзка — техните мисли си приличат.
Във всекидневието често ставаме свидетели подобното привлича подобно. Причината е, че умът е развил определен характер и в него възникват мисли-образи от определен тип. Ако човек се вгледа внимателно в обикновения живот, няма да има момент, в който да се усъмни в истинността на казаното. Възвишените умове винаги отразяват и притеглят по-възвишена мисъл. Откъдето и да произлиза, тя ще се насочи към тях, иде бъде привлечена от ума, подготвен за нея. Обикновеният ум е привързан към обикновени мисли. Например, човек, който има навика да критикува другите, с готовност отваря уши за критики, защото това го интересува, доставя му удоволствие. Той не може да противостои на изкушението да чуе нещо глупаво за друг, защото това е най-скъпото за неговото сърце — та нали самият говори подобни неща. За ушите на човек, който не обича клюките, това е нещо, което не желае да чуе. Сърцето му не намира удоволствие в злословенето — то иска да отхвърли всичко нехармонично. Затова светът на ума е царството на човека, неговата собственост, каквото посее, това ще пожъне, за каквато цел съхранява тази собственост, това и ще се произведе в нея.
Нека навлезем по-дълбоко в метафизиката. Какво формира мисълта-образ? Това е много тънък въпрос. Ученият-материалист ще каже, че съществуват мисли-атоми, които се групират и създават форма — т.е. съединявайки се те образуват мисъл-форма. А ако поиска да обясни това по-предметно, ще каже, че в мозъка съществуват малки мисли-образи, подобно на движещи се картинки и когато се комбинират успешно, съставят форма. Тъй като материалиста не вижда по-далече от своето тяло, той търси тайната на живота в своето тяло и във физическия свят.