Исторически новели

Хубавата Елена в Египет

В отговор на моите запитвания египетските жреци разказаха, че с Елена се било случило следното: след като я грабнал, Парис отплавал от Спарта за родината си. Ала щом навлязъл в Егейско море, противни ветрове го отбиват в египетски води и понеже бурята не стихвала, той слиза на египетския бряг близо до соловарните на едно от устията на Нил, което е известно сега като Канобското устие. На това място край брега имало, пък и досега има, светилище на Херакъл. Ако избяга някой роб от господаря си и потърси убежище там, поверявайки се на бога, след като отпечата на тялото си някакви свещени знаци, господарят му, който и да е той, няма право да се докосне до него. Този закон си остава непроменен чак до мое време. Та като чули за тамошния обичай, слугите побягнали от Парис и насядали в светилището като молители. И понеже искали да навредят на своя господар, обвинили Парис, като описали на египтяните всичко както си било, за отвличането на Елена и за нанесената обида на Менелай. Обвинили го не само пред жреците, но и пред наместника на фараона в областта на Нилската делта, чието име било Тонис.

Когато научава това, Тонис изпраща бърза вест до фараона Протей в Мемфис, в която се казвало следното: „Дошъл е един чуждоземец, по народност троянец, извършил престъпно деяние в Елада. Той е подмамил жената на предложилия му гостоприемство човек и като задигнал освен нея твърде много богатства, дошъл е тук, в твоите земи, изтласкан от ветровете. Та да го пуснем ли невредим да отплува, или да му вземем онова, с което дойде?“ Протей от своя страна изпраща следния отговор: „Щом е извършил безчестие спрямо своя познайник, хванете този човек, какъвто и да е той, и го доведете при мене, за да чуя и него — какво ще каже в своя защита.“

Като получава тези нареждания, Тонис залавя Парис и задържа корабите му, а подир това го отвежда в Мемфис заедно с Елена, богатствата и забягналите роби. Когато пристигнали всички, Протей запитал Парис кой е и откъде е дошъл. Парис и потеклото си изредил, и на отечеството си името казал, разправил и за плаването — откъде е отплувал. Протей го попитал как тогава е спечелил Елена и тъй като Парис се объркал с отговора, прикривайки истината, бегълците му роби го изобличили и описали цялата история на злодеянието. Накрая Протей се произнася както следва: „Ако не държах толкова много да не бъде убиван чужденец, който идва, отблъснат от ветрове, до земята ми, заради елина щях да поискам отплата от тебе, най-коварни човече, задето си извършил най-безбожно деяние, погазвайки гостоприемството. Най-напред ти влезе при жената на своя домакин и не стига това, ами я съблазни и замина с нея. И това дори не ти стигна, ами си дошъл, след като си ограбил дома, гдето си бил гост. Пускам те сега да си отидеш само защото много държа да не се посяга на чужденец. Но жената и богатствата не ще позволя да вземеш със себе си. Тях ще задържа тук, додето от Елада не дойде лично стопанинът им и не пожелае да си ги прибере. А на теб и твоите спътници аз заповядвам в срок от три дни да сте отплували нанякъде далеч от водите ми. В противен случай ще се отнеса с вас като с врагове.“