Исторически новели
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротей Гетов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Исторически новели». Краткое содержание книги:
За верността на жените
Ферос21 не предприел никакви походи, когато се възцарил в Египет, понеже станало тъй, че ослепял по причина на следното обстоятелство: Придошлият по негово време Нил се бил покачил необичайно високо — с около осемнадесет лакътя, и преливал дори отвъд орните земи, когато духнал изневиделица вятър и в реката се повдигнали вълни. Тогава, в момент на помрачение, царят грабнал копието си и го метнал срещу речната стихия. Веднага усетил болка в очите и ослепял. И останал сляп цели десет години. Ала на единадесетата година за него дошло предсказание от град Буто, според което времето на неговото наказание било вече изтекло и той щял да прогледне, стига да измиел очите си с пикочта на жена, която е лягала само със собствения си мъж и не е опитвала с други мъже. Тогава царят изпитал най-напред собствената си жена, но тъй като не проглеждал, направил опит и с чуждите жени една подир друга, докато най-сетне прогледнал. После взел за жена онази, дето му помогнала да си върне зрението, а останалите събрал в един град, който сега носи името Червена земя, и до една ги изгорил живи заедно с града. А загдето се отървал от болестта си в очите, царят поднесъл дарове на всички прочути светилища, сред които дарове наистина най-много заслужава да се споменат и си струва да се видят двата каменни обелиска, дар за храма на Слънцето, всеки от които е издялан от един камък и има височина сто лакътя, а ширина — осем.
Хубавата Елена в Египет
В отговор на моите запитвания египетските жреци разказаха, че с Елена се било случило следното: след като я грабнал, Парис отплавал от Спарта за родината си. Ала щом навлязъл в Егейско море, противни ветрове го отбиват в египетски води и понеже бурята не стихвала, той слиза на египетския бряг близо до соловарните на едно от устията на Нил, което е известно сега като Канобското устие. На това място край брега имало, пък и досега има, светилище на Херакъл. Ако избяга някой роб от господаря си и потърси убежище там, поверявайки се на бога, след като отпечата на тялото си някакви свещени знаци, господарят му, който и да е той, няма право да се докосне до него. Този закон си остава непроменен чак до мое време. Та като чули за тамошния обичай, слугите побягнали от Парис и насядали в светилището като молители. И понеже искали да навредят на своя господар, обвинили Парис, като описали на египтяните всичко както си било, за отвличането на Елена и за нанесената обида на Менелай. Обвинили го не само пред жреците, но и пред наместника на фараона в областта на Нилската делта, чието име било Тонис.
Когато научава това, Тонис изпраща бърза вест до фараона Протей в Мемфис, в която се казвало следното: „Дошъл е един чуждоземец, по народност троянец, извършил престъпно деяние в Елада. Той е подмамил жената на предложилия му гостоприемство човек и като задигнал освен нея твърде много богатства, дошъл е тук, в твоите земи, изтласкан от ветровете. Та да го пуснем ли невредим да отплува, или да му вземем онова, с което дойде?“ Протей от своя страна изпраща следния отговор: „Щом е извършил безчестие спрямо своя познайник, хванете този човек, какъвто и да е той, и го доведете при мене, за да чуя и него — какво ще каже в своя защита.“
Като получава тези нареждания, Тонис залавя Парис и задържа корабите му, а подир това го отвежда в Мемфис заедно с Елена, богатствата и забягналите роби. Когато пристигнали всички, Протей запитал Парис кой е и откъде е дошъл. Парис и потеклото си изредил, и на отечеството си името казал, разправил и за плаването — откъде е отплувал. Протей го попитал как тогава е спечелил Елена и тъй като Парис се объркал с отговора, прикривайки истината, бегълците му роби го изобличили и описали цялата история на злодеянието. Накрая Протей се произнася както следва: „Ако не държах толкова много да не бъде убиван чужденец, който идва, отблъснат от ветрове, до земята ми, заради елина щях да поискам отплата от тебе, най-коварни човече, задето си извършил най-безбожно деяние, погазвайки гостоприемството. Най-напред ти влезе при жената на своя домакин и не стига това, ами я съблазни и замина с нея. И това дори не ти стигна, ами си дошъл, след като си ограбил дома, гдето си бил гост. Пускам те сега да си отидеш само защото много държа да не се посяга на чужденец. Но жената и богатствата не ще позволя да вземеш със себе си. Тях ще задържа тук, додето от Елада не дойде лично стопанинът им и не пожелае да си ги прибере. А на теб и твоите спътници аз заповядвам в срок от три дни да сте отплували нанякъде далеч от водите ми. В противен случай ще се отнеса с вас като с врагове.“
21
Ферос не е историческо лице; името означава „фараон“ и тук е употребено като собствено.