Исторически новели

А на въпроса ми дали онова, дето елините разправят за Троя, е измислица, или не, ето какъв отговор ми дадоха жреците, като ме увериха, че го знаят от самия Менелай: след отвличането на Елена голяма елинска войска стига до бреговете на Троя в помощ на Менелай и като слиза от корабите и се разполага на стан, войската изпраща пратеници в Троя начело с Менелай. Когато влезли в града, те настояли да им върнат Елена и богатствата, които Парис откраднал, като настояли още за удовлетворение за нанесените им обиди. И тогава, пък и след това троянците отвръщали едно и също — нерядко се клели в него дори, че нито Елена е при тях, нито въпросните богатства, а всичко това се направи в Египет, и че не е справедливо да отговарят те за неща, с които разполага египетският цар Протей. Тогава елините, понеже помислили, че им се подиграват, обсадили Троя и додето не я превзели, не вдигнали обсадата. Ала когато влезли в града, Елена не се намерила. Тъй като чували все този отговор, елините най-подир повярвали в истинността му и изпратили самия Менелай в Египет при фараона Протей.

Менелай отива там, стига по река Нил до Мемфис, където го посрещат като висок гост, и щом описва случилото се, си получава обратно Елена недокосната, а освен нея — и всичките свои богатства. Но след като го приели толкова добре, Менелай се показал непочтен към египтяните, защото, когато се наканил да отплува и се явило безветрие, което продължило доста дълго да го спира все така, той прибягнал до нещо недопустимо. Грабнал две дечица от местните люде и ги принесъл в жертва. Понеже скоро се разчуло, че е извършил това, Менелай побягнал с корабите си, гонен от възмутените египтяни, право към Либия, а оттам накъде е поел сетне, жреците не знаеха да ми кажат, една част от разказаното твърдяха, че са го узнали чрез запитвания, а за другото с положителност знаят, понеже се е случило на тяхна земя.