Дядо Прас
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #20
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дядо Прас». Краткое содержание книги:
Изчезнал е.
Гувернантката Сюзън трябва да го открие преди зазоряване, иначе слънцето няма да изгрее. Не й върви обаче на помощници — един гарван с пристрастие към очните ябълки, Смърт на плъховете и… богът на махмурлука.
За капак на всичко се оказва, че някой все пак се провира през комините, за да остави подаръци. Е, този път носи чувал вместо остра коса, но гласът му звучи твърде познато: „ХО! ХО! ХО!..“
Вярно казват старите хора: „Не е зле в такава нощ да имаш очи и на гърба.“
Ърни го слушаше замаяно. Два-три пъти се озърна към трупа в краката си. Беше достатъчно схватлив, за да не оспорва очевидното, обяснено и от двуметров скелет с голяма коса в ръцете.
— Ясно. Значи пукясах.
— ПРАВ СИ.
— Ъ-ъ… такова… Жрецът разправяше… Като умреш, де… Все едно влизаш през врата и от другата страна… Някакво страшно място…
Смърт се взря във все по-неясното лице.
— ПРЕЗ ВРАТА, ТЪЙ ЛИ?
— Жрецът…
— СПОРЕД МЕН ЗАВИСИ ОТ КОЯ СТРАНА ВЛИЗАШ.
Когато на улицата остана само доскорошното телесно убежище на покойника, сивите роби се появиха отново.
„Честно казано, той се държи все по-неприятно.“
„Забелязахте ли, че търсеше нас? Започнал е да подозира нещо. Става все по-загрижен…“
„Да… Но прелестта на този план се крие в невъзможността той да се намеси.“
„Той може да проникне навсякъде.“
„О, не. Не е съвсем вярно.“
С неизразимо с думи самодоволство те се разтвориха в нищото.
Вечерта преди Прасоколеда. В цялата къща…
…се разшава само едно същество. Беше мишка.
Разбира се, както можеше и да се очаква, някой беше заложил капан. Но понеже беше празник, примамката беше свинска пръжка. Уханието й влудяваше мишката през целия ден. Вече никой не ходеше насам-натам и животинчето беше готово да рискува.
Не знаеше, че се промъква към капан. Мишките не са блестящи в споделянето на опита си. Не водят мишлетата да разгледат прочути капани и не ги поучават: „Виждаш ли, ето тук се спомина чичо ти Артър.“
Малкото създание само знаеше, че има нещо за ядене на дъсчица с тел около нея.
Кратко оживление… и челюстите му захапаха пръжката.
По-точно минаха през нея. Мишката се вторачи в онова, което лежеше под дебелата тел, после вдигна глава към черната фигурка.
— Писук?
— ПИСУК — потвърди Смърт на мишките.
С това историята приключи. След малко Смърт на мишките се огледа с любопитство. Поради естеството на много важната си работа най-често посещаваше разни вонящи дворове и мухлясали подземия, също вътрешности на котки и какви ли не дупки, където плъховете и котките най-сетне откриваха истината има ли в края на краищата Обетовано сиренце или няма. Това място обаче беше нещо съвсем друго.
Например имаше си ярка украса. От рафтовете висяха бръшлян и борови клонки. Пъстри гирлянди се стелеха по стените, а това не се среща в червата на котка, нали?
Смърт на мишките скочи на един стол, оттам на масата и цопна право в чаша с кехлибарена течност, която след миг се счупи на пода. Около четирите големи репи на масата се образува локвичка, която полека попиваше в листчето хартия, покрито с детски драскулки.
„Скъпи Дядо Прас,
За Прасоколеда си пожилавъм барабанчи на кулелца, мече и Страшнъ омнианскъ стая за мъчения, дето си има и кървави петна по масата за растягане. Има я в магъзинчету на ъгълъ на Късътъ улицъ, струва само 5,99 долъръ. Ас бях многу добра. Оставих ти чашъ вирмут, свински пай и четири репи за твоите четири прасчовци. Дано куминът е широк колкуту трябва. Ама едно момче от площадката, казва се Уилям, расправя дето те нямало, пък татковците носели подаръци.
С увъжение Върджи Пруд“
Смърт на мишките си гризна малко от свинския пай, защото щом си олицетворение на края на дребните гризачи, трябва да имаш и съответното поведение. Освен това препика едната ряпа, макар и само метафорично, защото малките скелетчета в миниатюрни черни роби просто не могат да вършат някои неща.
Озърна се към лавицата над камината и зърна множество картички, на които беше изобразен весел дебелак, натоварил с претъпкани чували шейна, теглена от четири грамадни прасета.
Помириса и дългия чорап, окачен пред камината, в която огънят бе изтлял до пепел.
Усещаше едва забележимо напрежение във въздуха, сякаш всичко наоколо беше само сценичен декор, а актьорите щяха ей сега да се…
Чу приглушено стържене. Върху пепелта се посипаха сажди.
Смърт на мишките закима.
Шумът стана по-силен, после някой тупна в камината. Мишето скелетче наблюдаваше съсредоточено как фигура с широки червени дрехи се измъкна върху килимчето и си разтърка крака.
Странният пришълец спря до масата и прочете бележката. Смърт на мишките като че долови и тих стон на досада. Репите и — уви! — свинският пай изчезнаха в големите джобове, фигурата поклати глава, загледа се пак в разкривените редове и се върна при камината.
Ръка в червена ръкавица взе чорапа и след малко го върна на мястото му значително по-издут. Отгоре стърчеше кутия, виждаше се надпис на единия й край — „фигурките на жертвите се продават отделно. За деца от 3 до 10 години.“