Дядо Прас

Мъхнатко дори не погледна стъкленото око втори път.

— Ами само искам да се приготвим, ей таквиз ми ти работи… — смотолеви кротко.

— Прилежното проучване е основата на успешната операция — съгласи се убиецът. Озърна се към грамадата, която представляваше Банджо. — А това какво е?

— Банджо — представи го Средния Дейв, свивайки си цигарка.

— Циркови номера прави ли?

Времето сякаш се смръзна. Останалите трима съратници на Средния Дейв се опулиха. Сред хората от занаята беше известен като склонен към размисъл и търпелив мъж, дори му се носеше славата на интелектуалец, защото някои от татуировките му бяха изписани правилно. И в напечено положение можеше да се разчита на него, а основната му добродетел беше честността, защото свестните кримки просто са принудени да бъдат честни помежду си. У Средния Дейв обаче изпъкваше и един недостатък — раздаваше окончателно и бързо правосъдие на всекиго, който подхвърлеше непредпазлива забележка за брат му.

Този път се опря на търпението си. Пръстите му доразпределиха тютюна върху хартийката и я вдигнаха към устните му.

— Не — отговори той изчерпателно.

Мрежестия се опита да стопи леда.

— Е, никой не смята Банджо за много схватлив, ама винаги е полезен. Може да вдигне по двамина с една ръка. И то като ги стиска за вратовете.

— Ъхъ — потвърди планината от плът.

— Прилича ми на вулкан — подметна Тийтайм.

— Сериозно? — поклати глава Средния Дейв Лилиуайт.

Мрежестия се пресегна припряно и го бутна обратно на стола. А убиецът му се усмихваше.

— Господин Среден Дейв, искрено се надявам да бъдем приятели. Боли ме сърцето, като си помисля, че може да има неприязън в отношенията ни. — Изгледа и другите. — Споразумяхме ли се, господа?

Те закимаха, макар и малко неохотно заради мълчаливия консенсус къде му е мястото на този тип — в добре затворена стая с меки стени, — но в края на краищата десет хиляди долара са си пари.

— Добре — поощри ги Тийтайм и премери с поглед Банджо. — В такъв случай нищо не ни пречи да започнем.

Замахна и прасна с все сила великана по устата.

Смърт не се явява лично за края на всеки живот. Не е необходимо. Президентите и министър-председателите също не ходят по домовете на хората да ги поучават как да живеят — би било гибелно за някого. Има си закони, нали?

Все пак от време на време Смърт проверяваше дали всичко е наред и в по-незначителните области на твърде обширната му юрисдикция.

Сега бродеше из мрачно море.

Тук цареше тишина, налягане и непрогледна тъма. И толкова далеч под вълните се срещаше живот. Гигантски калмари и раци със зъби около очите. Паякообразни твари със стомаси по стъпалата и светещи риби. Безмълвен и черен свят от кошмарите, но животът прониква навсякъде, където може да оцелее. Където не може, се настанява малко по-късно.

Смърт вървеше към възвишение в дъното. Водата около него ставаше по-топла и населена със създания, които сякаш бяха слепени от отпадъчни частици.

Огромна струя кипяща вода изригваше от близката пукнатина. Някъде по-надолу скалите се нажежаваха до червено заради магическото поле на Диска.