Дядо Прас
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #20
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дядо Прас». Краткое содержание книги:
Изчезнал е.
Гувернантката Сюзън трябва да го открие преди зазоряване, иначе слънцето няма да изгрее. Не й върви обаче на помощници — един гарван с пристрастие към очните ябълки, Смърт на плъховете и… богът на махмурлука.
За капак на всичко се оказва, че някой все пак се провира през комините, за да остави подаръци. Е, този път носи чувал вместо остра коса, но гласът му звучи твърде познато: „ХО! ХО! ХО!..“
Вярно казват старите хора: „Не е зле в такава нощ да имаш очи и на гърба.“
Редовните клиенти не разпитваха излишно, и то не само защото честичко не биха могли да изтръгнат от гърлата си нещо повече от ръмжене. Самите те нямаха навика да отговарят на въпроси. Всеки тук пиеше сам, ако ще и да идваше с тайфата си. Или с глутницата.
Въпреки нескопосаната украса, окачена от Игор в израз на добра воля8, „Ковчезите“ не подтикваха към мили семейни спомени. Точно от каквото имаше нужда Сюзън.
В момента си помагаше с джин и тоник. Ако клиентът не беше склонен да си угажда на особените вкусове, обикновено си поръчваше нещо прозрачно. Игор имаше доста объркани представи какво може да се слага в един коктейл. Ако беше нещо зелено и обло, не се знаеше дали е маслина.
Усети горещ дъх върху ухото си. На високото столче до нея се настани караконджол.
— И що едно нормално човече ще се довлича тука, а? — избоботи той и я обля с алкохолни изпарения и воня. — Нищо, че си с черна рокличка! Да не мислиш, че ей тъй ще досаждаш, та да си гъделичкаш нервите!
Сюзън се поотмести и той се ухили.
— Искаш ли да се намъкна под леглото ти довечера, а?
— Шлимазел, затваряй си плювалника — спокойно го предупреди Игор.
— Ама тя що е тука? — Грамадна космата лапа сграбчи китката й. — Пък може да й се иска…
— Шлимазел, няма да повтарям! — много по-неприязнено се сопна барманът.
А момичето вече се обръщаше с лице към караконджола. Игор не можеше да види изражението й, но нахалната твар го зърна и отскочи толкова пъргаво, че тупна по гръб. Тя изрече не просто думи, а каменни скрижали, на които бе издълбано необратимото бъдеще:
— МАХНИ СЕ И МЕ ОСТАВИ НА МИРА!
После се усмихна учтиво и малко гузно на Игор. А караконджолът се изправи припряно и се заклатушка към вратата.
Останалите не се отвлякоха и за миг от самотното си напиване. Тя честичко се чудеше докъде може да стигне в „Ковчезите“, без да си го отнесе.
Барманът остави на плота чашата, която търкаше усърдно, и се загледа в прозореца. Беше учудващо широк за свърталище, където посетителите предпочитат плътния здрач, но пък някои от тях прелитаха направо през стъклото.
Нещо потрепваше по прозореца. Игор се пресегна и отвори.
— О, не! — изпъшка Сюзън. Смърт на мишките скочи върху плота, гарванът изпърха след него.
— ПИСУК ПИСУК УУУК! УК! ПИСУК УК УКУУУУК!…
— Я се разкарай — ледено го посъветва момичето. — Изобщо не ме интересува. Ти си само една илюзорна представа.
Птицата се прицели в една паница на рафта зад бара.
— О, страхотно!
— ПИСУК!
— Това какво е?! — обидено изграчи гарванът и изтръска нещо от края на човката си. — Лукчета?! Гадост!
— И двамата си вървете! — наежи се момичето.
— Ама плъхчето разправя, че дядо ти е полудял — настоя птицата. — Предрешил се е като Дядо Прас.
— Но аз нямам… Какво?!
— Червените дрехи, бялата брада…
— УУУК! УУУК! УУУК!
— …подвиква „Хо-хо-хо!“, кара грамадната шейна с четирите великански прасета…
— Прасета ли? Ами Бинки?
— Де да знам къде му е конят.
— И аз не искам да знам! И нямам дядо!
Тя размаха ръце и за свой срам улучи малкото скелетче. Запрати го точно в един пепелник.
— УУК?
Гарванът хвана качулката му в човката си и се опита да го отмъкне към прозореца, а дребното костеливо юмруче размаха косата. Двамата изчезнаха с плясък на криле. Игор затвори прозореца. Мълчеше си.
— Не бяха истински — забърбори Сюзън. — Тоест… Гарванът може и да съществува, но се шляе с плъхчето…
— …което всъщност го няма — услужливо довърши барманът.
— Именно! — отдъхна си момичето. — Вие вероятно не сте ги и забелязал.
— Точно така. Нищичко не видях.
— Ами добре… Колко ви дължа?
Игор сметна на пръсти.
— Значи долар за питиетата и още пет цента, защото гарванът, дето не беше тук, ровеше в туршията.
— БРАДАТА МАЛКО МИ ПРЕЧИ — призна си Смърт.
— А защо трябваше да се кичите и с брада? — озадачи се гласът иззад чувалите. — От вас съм чувал неведнъж, че хората виждат само онова, което искат да видят.
— ДЕЦАТА ОЩЕ НЕ СА ПРИДОБИЛИ ТОВА СВОЙСТВО. НАЙ-ЧЕСТО ВИЖДАТ НЕЩАТА КАКВИТО СА.
— Е, господарю, брадата поне ви вдъхва подходящата нагласа.
— А СЛИЗАНЕТО ПРЕЗ КОМИНА? КАКЪВ СМИСЪЛ ИМА? БИХ ПРЕДПОЧЕЛ ДА ВЛИЗАМ НАПРАВО ПРЕЗ СТЕНАТА.
— Не е по правилата.
— ЗАЩО? НАЛИ МОГА ДА ГО ПРАВЯ?
— Комините са задължителни. Същото е както с брадата.
Най-сетне зад купчината чували се надигна глава, която сякаш принадлежеше на най-престарялото и неприятно гномче във Вселената. Фактът, че се намираше под весела зелена шапчица със звънче, с нищо не подобряваше впечатлението.
8
Той напрегна въображението си докрай, но черното, лилавото и отровножълтото не са най-подходящите цветове за гирлянди. А и не е уместно кукличката-фея да бъде закована на стената с пирон в челото.