Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
— Не, Кодрингер. Не искам. И не съм съгласен с такова решение.
— Гералт — адвокатът сложи длан върху клепачите си, — какво те спира? Ако искаш да спасиш тази твоя Цири… Струва ми се, че сега не можеш да си позволиш лукса да се държиш презрително. Не, не се изразих добре. Не можеш да си позволиш лукса да презираш презрителното държание. Идва време на презрение, колега вещерю, време на огромно, безкрайно презрение. Трябва да се приспособиш. Това, което ти предлагам, е проста алтернатива. Някой ще умре, за да живее друг. Тази, която обичаш, ще оцелее. Ще умре друга девойка, която не познаваш, която никога не си виждал…
— Която мога да пренебрегна? — прекъсна го вещерът. — За това, че обичам, трябва да заплатя с презрение към самия себе си? Не, Кодрингер. Остави онова дете на мира, нека да продължи да мери и крои дрехи. Унищожи портретчето й. Изгори го. А за моите трудно изработени двеста и петдесет крони, които хвърли в чекмеджето си, ми дай нещо друго. Информация, Йенефер и Цири са напуснали Еландер. Сигурен съм, че знаеш за това. Сигурен съм, че знаеш също накъде са тръгнали. Сигурен съм и че знаеш дали някой ги преследва.
Кодрингер забарабани с пръсти по бюрото и се закашля.
— Въпреки предупрежденията, вълкът иска да продължи лова — каза той. — Не вижда, че отива право към стръвта, заложена от истинските ловци.
— Не бъди банален. Бъди конкретен.
— Както искаш. Не е трудно да се досетя, че Йенефер отива на Събора на магьосниците, свикан в началото на юли в Гарщанг на остров Танед. Движи се бързо и не използва магия, така че е трудно да бъде засечена. Преди седмица все още беше в Еландер. Изчислих, че за три-четири дни ще се добере до град Горс Велен, който е на една крачка от Танед. По пътя към Танед би трябвало да мине през селището Анхор. Ако тръгнеш веднага, имаш шанс да пресечеш пътя на онези, които ги преследват. Защото наистина ги преследват.
— Надявам се — Гералт се усмихна неприятно, — че това не са кралски агенти?
— Не — отговори адвокатът, загледан в металната звезда, с която си играеше. — Не са агенти. Но не е и Риенс, който се проявява като по-умен от теб, защото след боя с братята Мишеле се е скрил в миша дупка и не си подава носа оттам. Подир Йенефер пътуват трима наемни главорези.
— И както се досещам, ти ги познаваш?
— Аз познавам всички. И затова искам да ти предложа да ги оставиш на мира. Не ходи в Анхор. А аз ще се възползвам от познанствата си и връзките си и ще ги пусна подир Риенс. Ако успея…
Той изведнъж млъкна и замахна силно. Стоманената звезда полетя и с грохот се вряза в портрета, точно в челото на Кодрингер старши, като разкъса платното и се заби почти наполовина в стената.
— Добре беше, нали? — усмихна се широко адвокатът. — Това нещо се нарича „орион“. Отвъдокеанско изобретение. Тренирам от месец, вече уцелвам от всеки опит. Може и да е от полза. От трийсет крачки разстояние тази звезда е безотказна и смъртоносна, а може да се скрие в ръкавицата или в периферията на шапката. От година орионите са на въоръжение в нилфгардските специални служби. Ха-ха-ха, ако Риенс шпионира в полза на Нилфгард, ще е забавно да го намерят с орион в слепоочието… Какво ще кажеш?
— Нищо. Това са си твои проблеми. Двеста и петдесетте крони са в чекмеджето ти.
— Ясно — кимна Кодрингер. — Съдейки по думите ти, даваш ми свобода на действие. Да помълчим малко, Гералт. Да почетем скорошната смърт на господин Риенс с минута мълчание. Защо се мръщиш, по дяволите? Не изпитваш уважение към величието на смъртта?
— Изпитвам. И то твърде голямо, за да слушам спокойно как разни идиоти й се надсмиват. Някога мислил ли си за собствената си смърт, Кодрингер?
Адвокатът се закашля тежко и дълго време разглежда кърпичката, с която прикриваше устните си. После вдигна поглед.
— Разбира се — каза той тихо. — Мислил съм. И то доста. Но моите мисли не ти влизат в работата, вещерю. Ще отидеш ли в Анхор?
— Ще отида.
— Ралф Блунден с прякор Професора. Хеймо Кантор. Късият Якс. Говорят ли ти нещо тези имена? И тримата владеят добре меча. По-добре от Мишеле. Така че препоръчвам по-сигурно, далекобойно оръжие, например нилфгардски звезди. Искаш ли да ти продам няколко бройки? Имам много.
— Не, благодаря. Не са практични. Свистят, докато летят.
— Свистенето въздейства на психиката. Жертвата се парализира от страх.
— Възможно е. Но може и да я предупреди. Аз бих успял да отскоча.