Време на презрение

— Имаме някаква концепция. — Фен погледна съдружника си, но не разгада нареждане да мълчи по лицето му. — Искаме да разпространим широко слуха, че не само принцеса Цирила, но и евентуалните й мъжки потомци нямат права върху трона на Цинтра.

— В Цинтра няма наследство по женска линия — поясни Кодрингер, борейки се с поредния пристъп на кашлицата си. — Наследството се предава изключително по мъжка линия.

— Абсолютно вярно — потвърди правистът. — Преди малко Гералт сам го каза. Това е древен закон, който дори дяволицата Каланте не успя да отмени, въпреки всичките си старания.

— Опита се да отмени този закон чрез интрига — убедително каза Кодрингер и попи устните си с кърпичката. — Незаконна интрига. Обясни, Фен.

— Каланте е била единствената дъщеря на крал Дагорад и кралица Адалия. След смъртта на родителите си тя се е противопоставила на аристокрацията, която е виждала в нейно лице само съпруга за новия крал. А тя е искала да управлява еднолично и само за показност и за поддържане на династията се е съгласила на институцията на княз-съпруг, седящ до нея, но без никакви правомощия. Древните родове се възпротивили. Каланте трябвало да избира между една от трите възможности — гражданска война, абдикация в полза на друга династия или брак с Рьогнер, княз на Ебинг. Тя избрала третата възможност. Управлявала страната, но седнала отстрани на Рьогнер. Естествено, не позволила да я покорят или да я изпратят в пенсия. Тя била Лъвицата от Цинтра. Но официално управлявал Рьогнер, макар и никой да не го наричал Лъв.

— А Каланте — добави Кодрингер — положила какви ли не усилия, за да забременее и да роди син. Но нищо не се получило. Родила Павета, после пометнала два пъти и станало ясно, че няма да има повече деца. Всичките й планове се провалили. Такава й била орисията. Пресъхналата утроба сложила край на огромните й амбиции.

Гералт се намръщи:

— Отвратително банален си, Кодрингер.

— Знам. Истината също е била банална. Защото Рьогнер започнал да се оглежда за млада княгиня със съответните широки бедра, за предпочитане с проверена плодовитост до три поколения назад включително. А Каланте започнала да губи почва под краката си. Всяко ядене, всяка чаша вино можели да предизвикат смъртта й, всеки лов можел да завърши с нещастен случай. Мнозина казват, че точно тогава Лъвицата от Цинтра взела инициативата в свои ръце. Рьогнер починал. В страната бушувала едра шарка и смъртта на краля не учудила никого.

— Започвам да разбирам — обади се вещерът, на вид равнодушно — какви ще бъдат слуховете, които смятате да разпространите широко. Цири ще се окаже внучка на убийца на съпруга си?

— Не изпреварвай фактите, Гералт. Давай нататък, Фен.

— Каланте спасила живота си — усмихна се дребосъкът, — но короната все още й се изплъзвала. Когато след смъртта на Рьогнер Лъвицата се сдобила с абсолютна власт, аристокрацията отново се възпротивила категорично на нарушаването на законите и престъпването на традициите. На трона на Цинтра трябвало да седи крал, а не кралица. Поставили й въпроса директно — веднага щом малката Павета започне поне малко да прилича на жена, тя трябвало да се омъжи и съпругът й да стане новият крал. Възможността за повторен брак на безплодната кралица дори не била повдигната. Лъвицата от Цинтра разбрала, че може да разчита най-много на ролята на кралица-майка. Още по-лошо било това, че съпругът на Павета можел да се превърне в човека, който напълно да отстрани своята тъща от управлението.