Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
— Зарежи хералдиката, Фен. Кой е крал там?
— Хоет, наричан Справедливия. Избран чрез гласуване…
— … От Емхир от Нилфгард — довърши студено Кодрингер.
— … Преди девет години.
— Не е този — подхвърли бързо адвокатът. — Този не ни интересува. Кой е бил преди него?
— Минутка. Ето го. Акерспарк. Умрял…
— Умрял от остро възпаление на белите дробове, пробити с кама от убиец, изпратен от Емхир или от онзи другия, Справедливия. — Кодрингер отново демонстрира своята досетливост. — Гералт, споменатият Акерспарк събужда ли у теб някакви асоциации? Може ли да е бил таткото на този Таралеж?
— Да — потвърди вещерът след кратък размисъл. — Акерспарк. Спомням си, че Дуни наричаше така баща си.
— Дуни?
— Това беше името му. Беше княз, син на този Акерспарк…
— Не — прекъсна го Фен, загледан в свитъка. — Тук са изброени всички. Законнородени синове: Орм, Горм, Торм, Хорм и Гонзалес. Законнородени дъщери: Аля, Валя, Нина, Паулина, Малвина и Аржентина…
— Оттеглям обвиненията си срещу Нилфгард и Справедливия — заяви сериозно Кодрингер. — Акерспарк не са го убили. Той просто се е чифтосвал до смърт. Защото със сигурност е имал и незаконнородени деца, нали, Фен?
— Имал е. Доста. Но тук не виждам никой на име Дуни.
— Няма и да видиш. Твоят Таралеж, Гералт, не е никакъв княз. Дори и наистина онзи дървеняк Акерспарк да го е заченал някъде, между него и правото на титла са стояли — освен Нилфгард — дълга редица законнородени Ормове, Гормове и Гонзалеси с тяхното собствено, вероятно многобройно потомство. От формална гледна точка бракът на Павета е неравностоен.
— А Цири, като дете от неравностоен брак, няма права върху трона?
— Браво.
Фен се приближи със скърцане до масата, побутвайки колелата.
— Това е аргумент — каза той, вдигайки огромната си глава. — Само аргумент. Не забравяй, Гералт, че не се борим нито за короната на принцеса Цирила, нито за да я лишим от короната. От разпространените слухове трябва да следва, че момичето не може да се използва, за да се заграби Цинтра. И ако някой предприеме такъв опит, той лесно може да бъде поставен под съмнение. Момичето ще престане да бъде фигура в политическата игра, ще стане незначителна пешка. И в същото време…
— Ще й позволят да живее.
— От формална гледна точка, каква тежест има този ваш аргумент?
Фен погледна към Кодрингер, после към вещера.
— Не много голяма — призна той. — В Цирила тече кръвта на Каланте, макар и поразредена. В нормални условия може би щяха да я отстранят от трона, но сега условията не са нормални. Кръвта на Лъвицата има политическо значение…
— Кръв… — Гералт потри челото си. — Какво означава „дете на Старата кръв“, Кодрингер?
— Не разбирам. Някой, говорил за Цири, е употребил този израз?
— Да.
— Кой?
— Не е важно кой. Какво означава?
— Luned aeo Hen Ichaer — изрече внезапно Фен, отдалечавайки се от масичката. — Дословно това не означава „дете“, а „дъщеря на Старата кръв“. Хм… Старата кръв… Срещал съм това определение. Не помня точно къде… Като че ли ставаше въпрос за някакво елфическо предсказание. В някои версии на текста на пророчеството на Итлина, по-старите версии, се споменава Старата кръв на елфите, или Aen Hen Ichaer. Но ние тук не разполагаме с пълния текст на пророчеството. Трябва да се обърнем към елфите…
— Да оставим това — прекъсна го студено Кодрингер. — Няма нужда от допълнителни проблеми, Фен, няма нужда от предсказания и тайни. Благодаря ти засега. Всичко хубаво и плодотворна работа. Гералт, заповядай. Да се върнем в кантората.
— Твърде малък е, нали? — осведоми се вещерът, когато се върнаха в кабинета и седнаха в креслата си, от двете страни на бюрото. — Хонорарът. Прекалено нисък ли е?
Кодрингер вдигна метален предмет с формата на звезда от бюрото и го повъртя между пръстите си.
— Прекалено нисък е, Гералт. Ровенето в елфическите предсказания за мен е дяволско натоварване, загуба на време и средства. Необходимо е да се намери подход към елфите, защото никой освен тях не е в състояние да разбере нищичко в записите им. В повечето случаи елфическите ръкописи са претъпкани със символика и акростихове, а понякога — направо с шифрована информация. Старата реч винаги е най-малко двузначна, а в писмен вид може да има и десет значения. Елфите никога не са били склонни да помагат на някого, който се опитва да разбере пророчествата им. А в наши дни, когато в горите тече кървава война с „катериците“, когато се стига до погроми, е опасно дори да се доближаваме до тях. Елфите може да ни обявят за провокатори, а хората — да ни обявят за предатели…