Пътят на кралете (том I)

Изпадна в паника, помъчи се да избяга. Една група войници наблизо носеха алетски униформи. Взводът на Каладин. Сен затича към тях, ала когато неколцина се обърнаха към него, с ужас разбра, че не ги познава. Това не беше взводът на Каладин, а групичка непознати войници в неравна разкъсана линия. Ранени и подплашени, те се разпръснаха веднага, щом един вражески взвод се приближи.

Сен застина, стиснал копието в потната си ръка. Противниците идваха тъкмо за него. Инстинктите го караха да бяга, ала беше виждал толкова много войници, изловени един по един. Трябваше да устои! Трябваше да се изправи срещу тях! Не можеше да бяга, не можеше да…

Извика и удари с копието водача. Мъжът опитно отблъсна оръжието му с щит, после заби късото си копие в бедрото на Сен. Болката беше гореща, толкова гореща, че в сравнение с нея кръвта, която шурна по крака му, беше студена. Сен се задъха.

Войникът измъкна оръжието си. Сен отстъпи тромаво и изпусна копието и щита си. Падна на каменистата земя и цопна в нечия чужда кръв. Врагът му вдигна копието си високо, заплашителен силует на фона на ярко синьото небе, готов да го забие в сърцето на Сен.

И тогава се появи той.

Водачът на взвода. Благословеният от Бурята. Копието на Каладин изникна сякаш от нищото и точно отклони удара, който щеше да погуби Сен. Каладин се изправи пред Сен, сам, срещу шестима копиеносци. Не трепваше. Нападаше.

Стана толкова бързо. Каладин подкоси краката на мъжа, който беше пронизал Сен. Още докато онзи падаше, Каладин се пресегна и измъкна нож от една от ножниците, привързани към копието му. Ръката му се стрелна, ножът проблесна и удари бедрото на втори противник. Той с викове падна на коляно.

Трети от войниците се смрази при вида на падналите си другари. Каладин се спусна край един ранен противник и стовари копието си в корема на третия войник. Четвърти падна с нож в окото. Кога Каладин беше взел този нож? Въртеше се между последните двама, размахваше копието като тояга, толкова бързо, че то не се виждаше. За миг Сен помисли, че може да съзре нещо около своя водач. Кривина във въздуха, сякаш самият вятър стана видим.

Загубил съм много кръв. Изтича така бързо…

Каладин се въртеше, отбиваше атаки и накрая последните двама копиеносци паднаха и издадоха клокочене, което прозвуча на Сен изненадано. Когато всички врагове бяха повалени, Каладин се обърна и коленичи до Сен. Остави копието и измъкна от джоба си дълга ивица бял плат, после сръчно го уви плътно около крака на Сен. Каладин действаше с лекотата на човек, който е превързвал рани десетки пъти.

— Каладин, сър! — рече Сен, сочейки към един от ранените войници. Той се държеше за крака и с олюляване се изправяше. За миг обаче огромният Далет се появи и го халоса с щита си. Далет не уби ранения, а го остави да се отдалечи без оръжие.