Пътят на кралете (том I)

Противникът изглеждаше решен да компенсира това със страст; бясно крещеше и ревеше, нахвърляйки се върху линията на Каладин. Отрядът на Каладин удържаше строя и бранеше Сен, като че ли той бе някакъв светлоок, а те — неговата почетна гвардия. Двата отряда се сблъскаха с грохот на метал и дърво, щитовете се удряха един в друг. Сен се сви.

Свърши се само след няколко мига. Вражеският взвод отстъпи и остави двама убити върху скалата. Каладин нямаше загуби. Хората му запазиха заострения клиновиден строй, но един от мъжете отстъпи и измъкна превръзка за раната на бедрото си. Останалите се сгъстиха, за да попълнят празното място. Раненият беше тежък и с дебели ръце; ругаеше, но раната му не изглеждаше зле. Бързо стана на крака, ала не се върна на старото си място, а се строи в единия край, на по-защитено.

Бойното поле беше в хаос. Двете армии се бяха смесили и не можеха да се отличат една от друга; въздухът вреше от тракане, хрущене и крясъци. Много от взводовете се пръснаха, войниците тичаха от една схватка към друга. Движеха се като ловци, групи от по трима-четирима диреха отделни заблудени войници и безмилостно ги нападаха.

Взводът на Каладин удържаше позицията си и се биеше само с противниците, които се приближаваха прекалено. Това ли беше истинската битка? Сен беше подготвен за дълги редици от бойци, застанали рамо до рамо. А не за това безумно смесване, за тази жестока врява. Защо повечето от войниците не поддържаха строя?

Истинските войници са заминали, рече си Сен. Водят истинско сражение в Пустите равнини. Не е чудно, че Каладин иска да отведе взвода там.

От всички страни проблясваха копия; трудно беше да се различат приятели от врагове, въпреки емблемите върху нагръдните брони и цветната боя на щитовете. Бойното поле се разпадна на стотици малки групи, сякаш едновременно се водеха хиляда отделни войни.

След първата размяна на удари, Далет улови Сен за рамото и го разположи в редицата в самото дъно на строя. Сен обаче беше безполезен. Когато отрядът на Каладин се сблъска с вражеските взводове, наученото от Сен изчезна. Отнемаше му всички сили просто да остане на място, да държи копието насочено навън и да изглежда заплашителен.

В продължение на почти цял час взводът на Каладин удържаше своето хълмче, хората действаха заедно, рамо до рамо. Каладин често напускаше мястото си в челото, тичаше в разни посоки и биеше с копието по щита в странен ритъм.

Това са сигнали, осъзна Сен, когато взводът се престрои в пръстен. При виковете на умиращите и хилядите мъже, които си крещяха, беше почти невъзможно да се чуе гласът на един отделен човек. Но острото чукане на копието върху металната плоча на щита на Каладин беше ясно. Всеки път, когато се престрояваха, Далет хващаше Сен за рамото и го обръщаше.

Отрядът на Каладин не преследваше откъснали се от групите си противници. Оставаше в отбранителна позиция. И макар че няколко бяха ранени, нямаше убити. Взводът им беше прекалено застрашителен за по-малобройните противникови групи, а по-големите се оттегляха след няколко сблъсъка в търсене на по-лесен враг.