Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Пътят на кралете (том I)
Пътят на кралете (том I) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пътят на кралете (том I)

Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:

Приветстваният за завършването на сагата на Робърт Джордан „Колелото на времето“ Брандън Сандърсън сега започва свой собствен голям цикъл, който е също толкова амбициозен и увлекателен като проект.Рошар е свят на скали и бури, които с невероятна мощ помитат каменистата земя, оформяйки среда и цивилизация. Животните се крият в черупки, дърветата прибират клоните си, а тревата се оттегля под лишената от почва повърхност. В този свят градовете се строят само на местата, осигуряващи спокойствие и укритие от нестихващите бури.Изминали са столетия от падането на десетте свещени ордена, наречени Сияйните рицари, но са останали техните тайнствени Вълшебни мечове и Вълшебни брони, които превръщат обикновените хора в почти непобедими бойци. За тях се водят и се печелят войни, а някои са готови да се разделят с цяло кралство, за да ги притежават.Такава война бушува из разрушената област на име Пустите равнини. Тук Каладин, който от чирак-лечител се превръща в копиеносец, за да брани малкия си брат, е взет в робство. В една безсмислена война, водена поотделно от десет армии срещу един враг, той се бори да спаси хората си и да проумее защо водачите смятат, че могат да ги пожертват.Сиятелният господар Далинар Колин е командир на една от армиите. Подобно на своя брат, покойния крал, той е запленен от древното писание „Пътят на кралете“. Разтревожен от завладяващите го видения от древността и от образите на Сияйните рицари, той започва да се съмнява в собствения си здрав разум.Отвъд океана неопитна млада жена, Шалан, иска да се обучава при изтъкнатия учен и прочута еретичка Ясна Колин, племенница на Далинар. Макар искрено да обича учението, подбудите й далеч не са чистосърдечни. Тя планира дръзка кражба, а проучванията, които прави за Колин, насочват към тайните на Сияйните рицари и към същинската причина за войната из Пустите равнини.Плод на повече от десет години планиране, писане и сътворяване на един нов свят, романът „Пътят на кралете“ е само първото действие от Летописите на Светлината на Бурята — един бъдещ дързък шедьовър.Кажи отново древните заклинания:Животът пред смъртта.Силата пред слабостта.Пътят пред целта.И върни на хората Вълшебните брони, които някога са носили.Сияйните рицари трябва да се възправят отново.
1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 15 ... 217
Перейти на страницу:

Кралят все още се движеше. Вълшебната броня би предпазила човек от подобно падане, но дълго и окървавено парче дърво стърчеше от тялото на Гавилар на мястото, където тя беше пропукана по-рано от Сет. Сет коленичи и разгледа сгърченото от болка лице на мъжа. Силни черти, ъгловата челюст, черна, тук-там прошарена брада, удивително светли зелени очи. Гавилар Колин.

— Очаквах те… да дойдеш — рече кралят между стенанията.

Сет провря ръка под предницата на бронята и напипа връзките там. Те се развързаха, той откъсна предницата и разкри скъпоценните камъни във вътрешността й. Два се бяха пукнали и бяха изгорели. Три все още блестяха.

Занемял, Сет остро вдиша и пое Светлината.

Бурята отново забушува. От страната на лицето му се надигна още Светлина, която лекуваше поразената кожа и кости. Болката още беше силна; лечебните възможности на Светлината на Бурята далеч не бяха мигновени. Щяха да минат часове преди да се възстанови.

Кралят се прокашля.

— Можеш да кажеш… на Тайдакар… че е закъснял много…

— Не знам кой е той — отвърна Сет, изправяйки се, а думите се процедиха през счупената му челюст. Той протегна ръка настрани и отново призова Вълшебния си меч.

Кралят се смръщи.

— Кой тогава…? Рестарес? Садеас? Не съм и помислял…

— Моите господари са паршендите — рече Сет. Десет удара на сърцето минаха и Острието падна в ръката му, влажно от кондензацията.

— Паршендите ли? Няма смисъл. — Гавилар закашля, протегна треперещата си ръка към гърдите и затършува в някакъв джоб. Извади малка сфера, прикрепена на верижка.

— Трябва да я вземеш. Те не бива да я получат. — Изглеждаше замаян. — Кажи… кажи на брат ми… че трябва да намери най-важните думи, които човек може да каже…

Гавилар застина неподвижен.

Сет се поколеба, после коленичи и взе сферата. Беше особена, не приличаше на нито една видяна от него досега. Макар да беше съвсем тъмна, тя някак си светеше. Със светлина, която беше черна.

— Паршендите? — беше казал Гавилар. — Няма смисъл.

— Вече нищо няма смисъл — прошепна Сет и скри странната сфера. — Всичко се разпада. Съжалявам, кралю на алетите. Съмнявам се, че те е грижа. Поне сега вече не. — Той се изправи. — Най-малкото няма да ти се налага да гледаш как светът свършва заедно с нас.

Край тялото на краля Вълшебният му меч се материализира от мъглата и сега, когато господарят му беше мъртъв, изтрака по камъните. Струваше цяло състояние; кралства бяха загивали, докато хората се бореха да притежават един-единствен Вълшебен меч.

От двореца се разнесоха тревожни викове. Сет трябваше да върви. Но…

Кажи на брат ми…

За народа на Сет молбата на умиращия беше свещена. Взе ръката на краля, топна я в кръвта му и написа с нея на дървото: Братко, трябва да намериш най-важните думи, които човек може да каже.

С това Сет избяга в нощта. Остави Вълшебния меч на краля; не му беше потребен. Онзи, който Сет вече носеше, беше достатъчно проклятие.

Част първа

Отвъд мълчанието

Каладин * Шалан

1

Благословен от Бурята

„Убихте ме. Мръсници, убихте ме! Слънцето още пече, а аз умирам!“

Записано в петия ден на седмицата Чач в месеца Бетаб на годината 1171, десет секунди преди смъртта. Обектът беше тъмноок войник на тридесет и една години. Пробата се смята за съмнителна.
ПЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

— Ще умра, нали? — попита Сен.

Жилавият ветеран до него се обърна и го огледа. Лицето му беше обрамчено с късо подрязана брада. По страните черният й цвят беше започнал да отстъпва на сивото.

Ще умра — помисли си Сен, стискайки копието, чиято дръжка беше хлъзгава от пот. — Ще умра. О, Отче на Бурята, ще умра…

— На колко години си, синко? — попита ветеранът. Сен не помнеше името му. Трудно му беше да си припомни каквото и да е, докато наблюдава как другата армия се строява отвъд скалистото бойно поле. Този строй изглеждаше толкова прилично. Спретнат, подреден. Къси копия в предните редици, зад тях — дълги копия и метателни копия, а по фланговете — стрелци с лъкове. Тъмнооките копиеносци бяха екипирани като Сен с кожен елек и пола до коленете, проста стоманена каска и подходяща предна броня.

Много от светлооките имаха пълна броня. Яздеха коне, членовете на почетните им гвардии се тълпяха около тях, а гръдните им брони блестяха във виненочервено и тъмнозелено. Имаше ли сред тях Броненосци? Сиятелният господар Амарам не беше Броненосец. А някой от хората му? А ако на Сен му се наложеше да се сражава с Броненосец? Обикновените хора не убиваха Броненосци. Такива случаи бяха толкова редки, че сега всеки от тях беше легенда.

1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 15 ... 217
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)