Пътят на кралете (том I)

Отзад премина един светлоок офицер на кон.

— Готови за бой! Искам кръвта им, войници. Бийте се и убивайте!

— На място — повтори Каладин, когато офицерът отмина.

— Бъди готов да тичаш — каза Далет на Сен.

— Да тичам ли? Ама нас ни обучаваха да маршируваме! Да пазим строя!

— Сигурно — отвърна Далет. — Но повечето от войниците не са много по-добре обучени от тебе. Онези, които умеят да се бият, накрая ги пращат на Пустите равнини срещу паршендите. Каладин опитва да ни вкара във форма, за да отидем там и да воюваме за краля. — Далет кимна по посока на строя — Повечето от тези тук ще разтурят строя и ще нападнат; светлооките не са достатъчно добри командири, че да ги удържат в боен ред. Така че, дръж се за нас и тичай.

— Трябва ли да си откача щита? — около отряда на Каладин другите войници откачаха щитовете си. Но в каладиновия взвод ги оставиха на гърбовете си.

Преди Далет да отговори, отзад прозвуча тръба.

— Тръгвай! — каза Далет.

Сен нямаше голям избор. Цялата армия тръгна в марш сред тропот на ботуши. Както беше предсказал Далет, равномерният марш не продължи много. Някои войници започнаха да крещят, ревът им беше подхванат от други. Светлооките им викаха да вървят, да тичат, да се бият. Строят се разпадна.

Щом това стана, взводът на Каладин се впусна в бяг пред всички с пълна скорост. Сен се бореше да не изостава, уплашен и ужасен. Земята не беше толкова гладка, колкото изглеждаше по-рано, и той едва не се препъна в една скална пъпка с прибрани в черупката ластари.

Оправи се и продължи, стиснал копието в една ръка, а щитът потракваше на гърба му. Армията отсреща също се движеше, войниците тичаха в полето. Нямаше дори слабо подобие на боен ред или внимателно построяване. Изобщо не приличаше на нищо, обещавано по време на обучението.

Сен дори не знаеше кой е противникът. Някакъв земевладелец бе нахлул на територията на Сиятелния господар Амарам — земя, която в крайна сметка бе притежание на върховния принц Садеас. Това беше погранично сражение и Сен смяташе, че е с друго алетско княжество. Защо воюваха един срещу друг? Вероятно кралят би могъл да прекрати това, ала той беше на Пустите равнини и диреше отмъщение за убийството на крал Гавилар отпреди пет години.

Противникът разполагаше с многобройни стрелци. Страхът на Сен достигна върха си, когато първата вълна стрели се понесе във въздуха. Отново се препъна и изгаряше от желание да вземе щита си. Но Далет грабна ръката му и го помъкна напред.

Стотици стрели прорязаха небето и затъмниха слънцето. Издигаха се и падаха, подобно на небесна змиорка, която се спуска върху плячката си. Войниците на Амарам вдигнаха щитовете. Но не и взводът на Каладин. За тях — никакви щитове.

Сен извика. А стрелите паднаха върху средните редици в армията на Амарам, зад него. Сен погледна през рамо и продължи да тича. Стрелите падаха зад него. Войниците крещяха; стрелите попадаха в щитовете им; само няколко заблудени стрели се доближиха до предните редици.