Наследството на Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-14727-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Наследството на Болейн». Краткое содержание книги:
Джейн Болейн — измъчена, остаряла и озлобена, станала причина за гибелта на собствения си съпруг и на снаха си Ана Болейн, е готова на всичко, за да оцелее и запази мястото си в кралския двор.
Ана от Клев — четвъртата поред съпруга на крал Хенри Осми, посреща с простодушен възторг неговия избор и пристига в Англия с наивната надежда да бъде добра съпруга и кралица.
Катрин Хауърд, още почти дете, суетна и лекомислена, привлича вниманието на застарелия монарх и върви заслепена от дворцовия блясък към своята гибел.
Трите жени разказват страшната история на едно царуване, започнало в радост и блясък и завършило с ужас, разрушение и терор. Блестящите придворни участват в пищни празненства, съзнавайки, че вървят по ръба на пропаст. Всичко в Англия зависи от волята на един обезумял от самолюбие и опиянен от абсолютната си власт монарх, чийто път е осеян с невинни жертви. Оцелелите от рода Болейн отново участват в жестоката битка за власт и надмощие, която се води в сянката на ешафода.
— Весели сте тази сутрин — казва подозрително мистрес Франкс, докато ние потискаме кикота си. — Който рано сутрин се във смях залива, преди пладне горки сълзи ще пролива.
— Това е езическо суеверие — казва Мери Ласълс, която е винаги благочестива. — И тези момичета нямат никаква причина да се смеят, ако съвестта им е чиста.
Придаваме си възможно най-сериозни изражения и тръгваме след нея надолу по стълбите към параклиса за литургията. Франсис е в параклиса, на колене, красив като ангел. Той ме поглежда през стаята и сърцето ми се преобръща. Толкова е прекрасно, че е влюбен в мен.
След като службата свършва и всички бързат да отидат на закуска, аз спирам до скамейката, за да оправя връзките на обувката си, и виждам, че той отново се е отпуснал на колене, сякаш потънал в молитва. Свещеникът бавно духва свещите, за да ги изгаси, прибира вещите си, отправя се с клатушкаща се походка надолу по пътеката между скамейките и ние оставаме сами.
Франсис прекосява параклиса, идва до мен и ми подава ръка. Мигът е прелестно тържествен, по-хубав, отколкото в която и да е пиеса. Иска ми се да можех да видя как изглеждаме двамата, особено моето сериозно лице.
— Катрин, ще се омъжиш ли за мен? — изрича той.
Чувствам се толкова пораснала. Именно аз съм тази, която прави това: поемам контрола над съдбата си. Този брак не е уреден за мен от баба ми, нито пък от баща ми. Никой никога не се е интересувал от мен, те са ме забравили, затворена в тази къща. Но аз сама избрах своя съпруг, аз ще градя сама бъдещето си. Аз съм като братовчедка си Мери Болейн, която се омъжи тайно за човек, когото никой не харесваше, а после прибра цялото наследство на рода Болейн.
— Да — казвам аз, — ще се омъжа. — Аз съм като братовчедка ми, кралица Ана, която се стремеше към най-високопоставения брак в страната, когато никой не смяташе, че това може да бъде постигнато. — Да, ще се омъжа — казвам аз.
Не знам какво точно има предвид той с „женитба“. Мисля, че има предвид, че ще имам пръстен, който да нося на верижка, който мога да покажа на останалите момичета, и че ще се обречем един на друг. Но за моя изненада той ме повежда нагоре по пътеката между скамейките към олтара. За миг се поколебавам, не знам какво иска да направи той, а нямам особена слабост към молитвите. Ако не побързаме, ще закъснеем за закуска, а аз обичам хляба, когато е още топъл, току-що изваден от пещите. Но после разбирам, че разиграваме венчавката си. Толкова ми се иска да си бях облякла най-хубавата рокля тази сутрин, но сега вече е твърде късно.
— Аз, Франсис Деръм, вземам теб, Катрин Хауърд, за своя законна съпруга — казва той твърдо.
Вдигам поглед към него и му се усмихвам. Само да си бях сложила най-хубавата шапчица, щях да бъда напълно щастлива.
— Сега ти го кажи — подканва ме той.
— Аз, Катрин Хауърд, вземам теб, Франсис Деръм, за свой законен съпруг — отговарям послушно.
Той се навежда и ме целува. Чувствам как при докосването му коленете ми се подкосяват, единственото ми желание е тази целувка да продължи цяла вечност. Вече се питам дали ако се шмугнем в оградената от високи стени скамейка на почитаемата ми баба, не можем да стигнем малко по-далече. Но той спира.
— Разбираш, че сега сме женени, нали? — иска да се увери той.
— Това е нашата сватба, така ли?
— Да.
Изкисквам се:
— Но аз съм само на четиринайсет.
— Това няма значение, ти ми даде дума пред Бога. — Много сериозно, той пъха ръка в джоба на жилетката си и измъква кесия: — Тук има сто лири — казва тържествено той. — Ще ти ги поверя за съхранение, а през новата година ще замина за Ирландия и ще натрупам богатство, за да мога да се върна у дома и открито да те обявя за своя невяста.
Кесията е тежка, той е спестил за нас цяло състояние. Толкова е вълнуващо.
— Значи аз трябва да пазя парите на сигурно място?
— Да, като моя добра съпруга.
Това е толкова прекрасно, че аз разтърсвам леко кесията и чувам как монетите прозвънтяват. Мога да я сложа в празното си ковчеже за накити.
— Ще ти бъда толкова добра съпруга! Направо ще се изненадаш!
— Да. Запомни какво ти казах. Това е истинска венчавка пред Бога. Вече сме мъж и жена.
— О, да. А след като натрупаш богатство, можем наистина да се оженим, нали? С нова рокля и всичко останало?
Франсис се намръщва за миг.
— Разбираш ли наистина? — пита той. — Зная, че си млада, Катрин, но трябва да разбереш това. Вече сме женени. Бракът ни е законен и обвързващ. Не можем да се оженим отново. Това е всичко. Ние току-що го направихме. Бракът между двама души пред Божиите очи е също толкова обвързващ, колкото и един брак, удостоверен с подпис върху брачния договор. Вече си моя съпруга. Женени сме в Божиите очи и по законите на страната. Ако някой те пита, ти си моя съпруга, моя законна съпруга. Разбираш ли?