Наследството на Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-14727-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Наследството на Болейн». Краткое содержание книги:
Джейн Болейн — измъчена, остаряла и озлобена, станала причина за гибелта на собствения си съпруг и на снаха си Ана Болейн, е готова на всичко, за да оцелее и запази мястото си в кралския двор.
Ана от Клев — четвъртата поред съпруга на крал Хенри Осми, посреща с простодушен възторг неговия избор и пристига в Англия с наивната надежда да бъде добра съпруга и кралица.
Катрин Хауърд, още почти дете, суетна и лекомислена, привлича вниманието на застарелия монарх и върви заслепена от дворцовия блясък към своята гибел.
Трите жени разказват страшната история на едно царуване, започнало в радост и блясък и завършило с ужас, разрушение и терор. Блестящите придворни участват в пищни празненства, съзнавайки, че вървят по ръба на пропаст. Всичко в Англия зависи от волята на един обезумял от самолюбие и опиянен от абсолютната си власт монарх, чийто път е осеян с невинни жертви. Оцелелите от рода Болейн отново участват в жестоката битка за власт и надмощие, която се води в сянката на ешафода.
— Естествено, че разбирам — отвръщам припряно. Не искам да изглеждам глупава. — Естествено, че разбирам. Казвам само, че бих искала нова рокля, когато кажем на всички.
Той се засмива, сякаш съм казала нещо забавно, взема ме отново в прегръдките си, целува ме в основата на шията и заравя лице във врата ми.
— Ще ти купя синя копринена рокля, мистрес Деръм — обещава ми той.
Затварям очи от удоволствие:
— Зелена — казвам. — В зеления цвят на династията Тюдор. Кралят най-много обича зеления цвят.
Джейн Болейн, дворецът Гринич, декември 1539
Благодаря на Бога, че съм тук, в Гринич, най-красивият от кралските дворци, отново в покоите на кралицата, където ми е мястото. Когато бях тук за последно, аз се грижех за Джейн Сиймор, докато тя изгаряше в треска и питаше за Хенри, който така и не дойде; но сега покоите са пребоядисани и аз съм възстановена на власт, а тя е забравена. Единствена аз оцелях. Преживях падението на кралица Катерина, изпадането в немилост на кралица Ана и смъртта на кралица Джейн. За мен е истинско чудо, че оцелях, но ето ме тук, отново в двора, една от малкото — твърде малкото — ползващи се с благоволение. Ще служа на новата кралица, както съм служила на нейните предшественички, любящо и предано и с оглед на собствените си възможности. Отново ще влизам и излизам от най-хубавите покои в най-хубавите палати на страната като от свой дом. Отново съм там, където съм родена и възпитана да бъда.
Понякога дори успявам да забравя всичко случило се. Понякога забравям, че съм вдовица на трийсет години, със син, който е далече от мен. Струва ми се, че отново съм млада жена, със съпруг, когото обожавам, и изпълнена с надежди. Отново съм в самия център на своя свят. Почти ми се струва, че съм преродена.
Кралят е планирал сватба по Коледа и дамите на кралицата се събират за празненствата. Благодарение на милорд херцога, аз съм една от тях, върнала се при приятелите и съперниците, които познавам от детството си. Някои от тях ме поздравяват за завръщането с крива усмивка и двусмислен комплимент, някои пък ме гледат накриво. Не че са обичали Ана толкова много — не и те, — но падението й ги изплаши, а те си спомнят, че единствена аз се спасих, спасих се като по магия: това ги кара да се кръстят и да шепнат стари слухове в моя вреда.
Беси Блаунт, старата любовница на краля, сега омъжена далеч по-изгодно, отколкото предполага положението й, за лорд Клинтън, ме поздравява доста любезно. Не съм я виждала от смъртта на сина й Хенри Фицрой, на когото кралят даде титлата херцог, херцог на Ричмънд само за това, че беше кралско копеле, и когато казвам колко съжалявам за загубата й — просто думи на безсъдържателна учтивост — тя внезапно ме сграбчва за ръката и ме поглежда с бледо и настойчиво лице, сякаш за да ме попита безмълвно дали знам как е умрял. Ще й кажа ли как е умрял?
Усмихвам се хладно и откопчвам пръстите й от китката си. Не мога да й кажа, защото наистина не знам, а и да знаех, нямаше да й кажа.
— Много съжалявам за загубата на сина ви — повтарям.
Тя вероятно никога няма да узнае защо е умрял, нито как. Но пък и хиляди други няма да узнаят. Хиляди майки изпратиха синовете си на поход да защитят параклисите на светците, светите места, крайпътните статуи, манастирите и църквите, и хиляди синове никога не се завърнаха у дома. Кралят ще реши кое е вяра и кое — ерес, не е дадено на обикновените хора да определят това. В този нов и опасен свят не е дадено дори на църквата да го определи. Кралят ще реши кой ще живее и кой ще умре, сега той има Божията власт. Ако Беси наистина иска да узнае кой е убил сина й, по-добре е да пита неговия баща, краля: но тя познава Хенри твърде добре, за да стори това.
Останалите жени са видели Беси да ме поздравява и излизат напред: жените от семействата Сиймор, Пърси, Кълпепър и Невил. Всички видни семейства в страната са принудили дъщерите си да встъпят в тясното обкръжение на покоите на кралицата. Някои от тях знаят лоши неща за мен, а някои подозират още по-лоши. Не ме е грижа. Сблъсквала съм се и с по-лоши неща от злобата на завистливи жени, а и без друго съм роднина на повечето от тях и съперница на всичките. Ако някой иска да ми създава неприятности, по-добре да си спомни, че съм под закрилата на негова светлост херцога, а само Томас Кромуел е по-могъщ и влиятелен от нас.