Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
Тази снимка можеше да е изпратена от някой детектив или мой колега. Можеше да е от прокурор или служител на отдел „Серийни убийства и отвличания на деца“ във ФБР. Но нещо в нея не беше наред. Не познавахме сцената на престъплението в този случай, а знаехме само сметището, където бе изхвърлена жертвата, и разполагахме с боклука, намерен около нея, и с разкъсания найлонов чувал. Само убиецът или някой друг, замесен в престъплението, можеше да ми е изпратил този файл.
След петнайсет минути, почти в полунощ, на вратата ми се позвъни. Скочих от стола и хукнах да отворя на Марино.
— Сега пък какво има, по дяволите? — веднага попита той.
Сивата му фланелка беше опъната по едрото тяло и големия корем. Беше с широки къси панталони, маратонки и три четвърти чорапи. Долових миризмата на застояла пот и на цигари.
— Ела — казах аз.
Марино тръгна след мен. Влязохме в кабинета и когато видя какво има на компютърния екран, той седна на стола ми, вторачи се в снимката, намръщи се и попита:
— Сигурна ли си?
— Изглежда, снимката е била направена там, където е било разчленено тялото.
Не бях свикнала с присъствието на друг човек в уединеното ми работно място и почувствах, че притеснението ми нараства.
— Това ли е трупът, който видя днес?
— Тази снимка е направена наскоро след смъртта — казах аз. — Да, това е трупът от сметището.
— Откъде знаеш?
Очите му бяха приковани в екрана. Той придърпа стола, за да се намести по-удобно, и големите му крака събориха натрупаните на пода книги. Но когато взе папките от единия край на бюрото ми и ги премести в другия, вече не се сдържах.
— Сложила съм нещата си там, където искам да бъдат — казах многозначително и върнах папките на първоначалното им място.
— Успокой се де — рече той, сякаш това нямаше значение. — Откъде да знаем, че снимката не е фалшификат?
Той отново премести папките и този път наистина се ядосах.
— Трябва да станеш, Марино. Не позволявам на никого да седи на бюрото ми. Вбесяваш ме.
Той ме погледна гневно и стана от стола ми.
— Направи ми една услуга. Следващия път извикай друг, когато имаш проблем.
— Опитай се да бъдеш разумен…
Марино избухна:
— Не! Ти бъди разумна и престани да бъдеш толкова сприхава, по дяволите! Нищо чудно, че с Уесли си имате проблеми.
— Марино — предупредих го, — ти току-що прекрачи границата и по-добре спри.
Той не каза нищо. Само се огледа, като продължаваше да се поти.
— Да се върнем на снимката — казах аз и седнах на стола си. — Не мисля, че е фалшификат. И смятам, че това е трупът от сметището.
— Защо? — попита той. Не искаше да ме погледне. Беше пъхнал ръце в джобовете си.
— Ръцете и краката са отрязани през костите, а не в ставите. Има и други прилики. Същата жена е. Освен ако друга жертва с подобно телосложение не е била убита и разчленена по същия начин и ние още не сме я намерили. И не знам как някой може да направи такъв фалшификат, без да знае как е била разчленена жертвата. Да не говорим, че случаят още не е оповестен по новините.
— По дяволите! — Лицето му беше тъмночервено. — А има ли нещо като обратен адрес?
— Да. Някой в „Америка онлайн“ на име смъртдок.
Марино се заинтригува достатъчно, за да забрави гнева си.
— Съобщението съдържаше само една дума. Десет — добавих аз.
— Така ли?
Той ме погледна замислено.
— Ако броим убийствата в Ирландия, това е десетото. Имаш ли разпечатка?
— Да. А случаите в Дъблин и вероятната им връзка с първите четири тук бяха споменати в новините. — Дадох му разпечатката. — Всеки може да е знаел за това.
— Няма значение. Ако предположим, че убиецът е един и същ и отново е нанесъл удар, той много добре знае колко души е убил. Но не разбирам как е знаел къде да ти изпрати този файл.
— Няма да е трудно да се досети какъв е адресът ми в „Американ онлайн“. Името ми.
— Господи, не мога да повярвам, че си го направила — отново избухна той. — Това е все едно да използваш рождената си дата за код на алармената си система.
— Използвам електронната поща само за да общувам с други съдебни лекари, с хора от Министерството на здравеопазването и с полицията. Трябва им нещо, което се запомня лесно. Освен това този адрес никога не е предизвиквал проблеми.