Чародейката

да го върне на континента. Щеше да хвърли един бърз поглед наоколо и да потегли

обратно, преди падането на нощта. Направи кръг около фара, а после, улавяйки

внезапен проблясък на светлина, прелетя над сградата на затвора и се спусна в

двора за разходки.

Дворът кипеше от енергия.

Призрачните остатъци от невероятно мощни аури се виеха около големите

камъни, гърчейки се като змии. Навсякъде имаше следи от чисто злато и блестящо

сребро, смрадливо сярно-жълто и примес от бледозелено.

А по средата на двора се виждаше избледняващ правоъгълник, който трепкаше

от останките на древни енергии. В камъка се бяха отпечатали едва-едва

очертанията на четири меча.

Някаква врата се отвори с трясък. Папагалът се стресна от грейналата светлина

и полетя нагоре. Никола се обърна, за да види как Один изхвръкна от тесния вход и

се втурна надолу по редица каменни стъпала. В подножието им едноокият Древен

спря и се завъртя в посоката, откъдето беше дошъл, стиснал по едно късо копие

във всяка ръка.

През вратата излезе Марс и я задържа отворена, за да могат Макиавели и Били

да изтичат навън, носейки между себе си Хел. Тя бе преметнала ръце през

рамената на двамата безсмъртни, а краката £ се влачеха по земята, оставяйки

диря от тъмна течност. Марс затръшна металната врата и опря гръб в нея.

Черната кожена ризница на воина висеше съдрана, а от късия меч в ръката му

капеше яркосиня кръв. Дори в сгъстяващия се здрач Никола видя, че очите му

греят от възбуда. Вратата зад Марс се разтресе, но Древният напрегна сили и я

задържа затворена, докато Макиавели и Били слязат по стълбището и Один заеме

позиция в тила им, за да ги брани.

Едноокият Древен даде знак на Марс и той отскочи от вратата – точно когато

един остър бивен проби метала и се устреми нагоре, разкъсвайки го като хартия.

Марс и Один заеха позиции в подножието на стълбите, за да защитават

Макиавели и Били, които се грижеха за раните на Хел върху стъпалата на двора за

разходки. Били беше свалил колана си и го бе пристегнал около разкъсаните крака

на Древната, а ръцете му бяха потъмнели от кръв.

Мълчалив и невидим, папагалът кръжеше над тях.

Никола се опита да проумее това, което виждаше: как Марс и Один действат

съвместно с Били и Макиавели и ги защитават, докато американецът превързва

раните на Хел. Алхимика беше объркан: италианецът не бе приятел на семейство

Фламел и не подкрепяше каузата им – напротив, през целия си дълъг живот се бе

борил на страната на Тъмните древни. Може би някак си Макиавели бе излъгал

останалите? Никола поклати глава и папагалът повтори движението му. Възможно

беше да излъже Марс; а току-виж дори и Хел. Но никой не бе в състояние да

излъже Один. Може би Макиавели и Били най-после бяха избрали вярната страна.

Какво бе казал Шекспир за това, че неволята те събира с кого ли не3 ?