Чародейката

Португалия? Или изследователят, или изобретателят?

– Папагалът – рече Пернел, – кръстен на нашия голям приятел Перикильо

Сарниенто2 . В продължение на десетилетия имахме голям жълтокачулат какаду.

Казвам ние, макар че честно казано, той бе привързан към Никола, а мен само ме

търпеше. Намерихме го като изоставено пиленце, когато претърсвахме руините на

Нан Мадол през деветнайсети век. Прекара с нас почти осемдесет години.

Прометей поклати глава.

– Наистина не разбирам... – започна той.

– Папагалите са забележителни птици – продължи Никола, без да му обръща

внимание. Протегна лявата си ръка настрана и в соления въздух се разнесе съвсем

слаб аромат на мента. Устните му зашаваха и дъхът му заизлиза между тях с тихо

съскане. Чу се внезапно пърхане на крила и пищен зелен папагал с червена глава

кацна върху опакото на дланта му. Килна главата си на една страна и го изгледа

въпросително с голямото си сребристо-златно око; после бавно запристъпва нагоре

по ръката му. Алхимика го погали с пръст по гърдичките. – Те са невероятно

интелигентни. И зрението им е прекрасно. Има видове, на които очите им са по-

тежки от мозъка. Могат да виждат в инфрачервения и ултравиолетовия спектър;

могат да виждат дори топлинните лъчения.

– Алхимико... – обади се Прометей.

Никола се съсредоточи върху папагала, подухвайки леко лъскавото му оперение.

Птицата отърка глава в челото на Фламел и се зае да разчесва рошавите му

вежди.

– Алхимико – повтори Прометей с нотка на раздразнение.

– Джон Дий и другите като него използват за шпиони плъхове и мишки – обясни

Пернел. – Но през годините Никола се научи да гледа през очите на Педро. Става

дума за простичък процес на прехвърляне. Обвиваш животното в аурата си и после

деликатно го насочваш.

– Педро неведнъж ни е спасявал живота – рече тихо Никола. – Научи се да

крещи, щом усети и най-малката следа от сярната миризма на Дий. – Той доближи

глава до черешовата аратинга и тя прокара човка насам-натам по челото му,

разчесвайки късо подстриганата му коса. – Прометей, ще ме подържиш ли? –

попита той. – Главата ми ще се замае малко.

– Защо? – попита озадачено Нитен.

– Ще летя – прошепна Алхимика. Килна глава настрана и папагалът имитира

движението. За миг двамата се гледаха око в око. Соленият въздух се изпълни с

остър мирис на мента и аратингата потрепери. Докато Фламел галеше птицата,

пръстите му оставяха блещукащи зелени дири, които почти не се виждаха върху

перушината. Никола затвори очи... и жълтите очи на папагала станаха бледи, почти

безцветни.

После с внезапен плясък на крилата птицата излетя, а Прометей улови Алхимика,

преди да се свлече на земята.

2 Става дума за мексиканския писател Хуан Хоакин Фернандес де Лизарди, автор на романа El Periquillo Sarniento („Краставият папагал“), откъдето е получил и прякора си. – Б. пр.