Чародейката
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чародейката». Краткое содержание книги:
– Най-вече сурово.
Черешовата аратинга се спусна от вечерното небе към Ембаркадеро, пляскайки
уморено с крила, и кацна на главата на Алхимика. Червената £ главица се наведе и
почука със затворена човка по черепа му.
Никола потрепери и си пое дълбоко дъх. Прометей продължи да го крепи, докато
той изправяше снага и раздвижваше схванатите си пръсти. После Алхимика вдигна
дясната си ръка и папагалът подскочи на пръстите му.
– Благодаря ти – прошепна той. Ментовозелена мъгла се вдигна от червено-
зелените пера на птицата. Тя потрепери и излетя, крякайки:
– Ареоп-Енап, Ареоп-Енап, Ареоп-Енап.
Очите на Фламел проследиха пътя £ през вечерното небе.
– След няколко дена всички папагали по Ембаркадеро ще крещят същото – каза
Алхимика.
– Научи ли нещо? – попита Пернел.
Никола кимна.
– Чудовищата се намират в главната сграда на затвора. Видях Марс, Один и Хел.
Нямаше и следа от Черния ястреб, а Хел е ранена. Но, изглежда, имаме двама
нови съюзници: Макиавели и Били Хлапето £ помагаха.
Пернел премигна изненадано.
– Макиавели никога не ни е бил приятел.
– Знам. Но той е опортюнист. Може би осъзнава, че е по-добре да се присъедини
към печелещата страна.
– Или може би току-що е преоткрил своята човечност – рече тихо Нитен. – Може
би някой му е напомнил, че е преди всичко човек, и едва след това безсмъртен.
– Струва ми се, че говориш от личен опит – каза Пернел.
– Така е – отвърна той тихо. – Имаше време, когато бях... безразсъден.
– И какво стана?
Той се усмихна.
– Срещнах една червенокоса ирландска дева-воин.
– И се влюби? – подразни го тя.
– Не съм казвал това.
– Не е и нужно. – Тя се обърна пак към Никола. – Ами Дий?
– Точно това е странното: можех да подуша аурата му, но беше стара и
избледняваща. И се преплиташе с ваниловия аромат на Софи и портокаловия на
Джош. Усещаше се и дъх на градински чай...
– Вирджиния Деър – каза Пернел.
– Всички тези миризми бяха преплетени, заедно с енергиите на четирите Меча на
силата. Но не мисля, че Дий още е на острова.
– Тогава къде е? – попита Нитен.
Алхимикът се канеше да поклати глава, но се спря.
– На земята бяха отпечатани очертанията на четирите Меча на силата – рече той
бавно. Ръцете му описаха квадрат. – Изглежда са били поставени, така че
краищата им да се допират, образувайки правоъгълник.
– Той е направил портал – каза Прометей. – Аз самият никога не съм виждал как
става, но знам, че е възможно.
– Закъде? – попита Никола. Погледна към Пернел и тя поклати глава.
– Не и за някое място в този свят, това е сигурно – рече Прометей. – Всъщност
почти мога да ви гарантирам, че излиза някъде на Дану Талис. Дий е върнал
близнаците назад във времето.
3 Фразата е от пиесата на Шекспир „Бурята“. Точният цитат на български звучи малко по-иначе: „Неволя дом
не избира: спиш, с когото падне!“ (превод: Валери Петров) – Б. пр.
4 Чудовище от древногръцката митология. – Б. пр.
5 Герой от древногръцката митология. – Б. пр.
Глава 8
Значи така се чувстваше човек, когато умира.
Доктор Джон Дий лежеше по гръб върху копринената трева и бе увил червения
анорак плътно около себе си. Беше му студено, толкова студено – абсолютен мраз
сковаваше пръстите му и се бе настанил дълбоко в стомаха му. Усещаше болка в
главата, сякаш бе прекалил с яденето на сладолед, и буквално чувстваше как
сърцето му започва да забавя ход, ударите му бяха слаби и неравномерни.
Беше се претърколил по гръб и макар че зрението му бе размътено, забелязваше
невъзможно ярката синева на небето, а с ъгълчетата на очите си виждаше, че
тревата е все така поразително зелена.
Предполагаше, че има и по-лоши начини да си отиде човек.
Беше водил бурен живот в поредица от опасни времена. Беше преживял войни,
епидемии, дворцови интриги и безброй предателства. Беше пътувал по света,
посещавайки почти всяка държава – освен Дания, макар че винаги бе искал да
отиде там, – и беше изследвал голяма част от обширната мрежа Сенкоцарства.
Беше печелил и губил състояния и се бе срещал с почти всеки лидер,
изобретател, герой и злодей на планетата. Беше съветвал крале и кралици, беше
подклаждал войни, беше договарял мир и бе един от шепата хора, които тласкаха
човечеството към цивилизацията. Беше оформял света от Елизабетинската епоха
та чак до двайсет и първи век. Това бе нещо, с което можеше да се гордее.
Беше живял почти петстотин години в земното Сенкоцарство и поне още толкова в