Чародейката

– И какво стана?

Той се усмихна.

– Срещнах една червенокоса ирландска дева-воин.

– И се влюби? – подразни го тя.

– Не съм казвал това.

– Не е и нужно. – Тя се обърна пак към Никола. – Ами Дий?

– Точно това е странното: можех да подуша аурата му, но беше стара и

избледняваща. И се преплиташе с ваниловия аромат на Софи и портокаловия на

Джош. Усещаше се и дъх на градински чай...

– Вирджиния Деър – каза Пернел.

– Всички тези миризми бяха преплетени, заедно с енергиите на четирите Меча на

силата. Но не мисля, че Дий още е на острова.

– Тогава къде е? – попита Нитен.

Алхимикът се канеше да поклати глава, но се спря.

– На земята бяха отпечатани очертанията на четирите Меча на силата – рече той

бавно. Ръцете му описаха квадрат. – Изглежда са били поставени, така че

краищата им да се допират, образувайки правоъгълник.

– Той е направил портал – каза Прометей. – Аз самият никога не съм виждал как

става, но знам, че е възможно.

– Закъде? – попита Никола. Погледна към Пернел и тя поклати глава.

– Не и за някое място в този свят, това е сигурно – рече Прометей. – Всъщност

почти мога да ви гарантирам, че излиза някъде на Дану Талис. Дий е върнал

близнаците назад във времето.

3 Фразата е от пиесата на Шекспир „Бурята“. Точният цитат на български звучи малко по-иначе: „Неволя дом

не избира: спиш, с когото падне!“ (превод: Валери Петров) – Б. пр.

4 Чудовище от древногръцката митология. – Б. пр.

5 Герой от древногръцката митология. – Б. пр.

Глава 8

Значи така се чувстваше човек, когато умира.

Доктор Джон Дий лежеше по гръб върху копринената трева и бе увил червения

анорак плътно около себе си. Беше му студено, толкова студено – абсолютен мраз

сковаваше пръстите му и се бе настанил дълбоко в стомаха му. Усещаше болка в

главата, сякаш бе прекалил с яденето на сладолед, и буквално чувстваше как

сърцето му започва да забавя ход, ударите му бяха слаби и неравномерни.

Беше се претърколил по гръб и макар че зрението му бе размътено, забелязваше

невъзможно ярката синева на небето, а с ъгълчетата на очите си виждаше, че

тревата е все така поразително зелена.

Предполагаше, че има и по-лоши начини да си отиде човек.

Беше водил бурен живот в поредица от опасни времена. Беше преживял войни,

епидемии, дворцови интриги и безброй предателства. Беше пътувал по света,

посещавайки почти всяка държава – освен Дания, макар че винаги бе искал да

отиде там, – и беше изследвал голяма част от обширната мрежа Сенкоцарства.

Беше печелил и губил състояния и се бе срещал с почти всеки лидер,

изобретател, герой и злодей на планетата. Беше съветвал крале и кралици, беше

подклаждал войни, беше договарял мир и бе един от шепата хора, които тласкаха

човечеството към цивилизацията. Беше оформял света от Елизабетинската епоха

та чак до двайсет и първи век. Това бе нещо, с което можеше да се гордее.

Беше живял почти петстотин години в земното Сенкоцарство и поне още толкова в