Чародейката

Усмивката му бе досущ като онази, която познаваше толкова добре от тяхното

собствено Сенкоцарство, Земята – с бръчици, образуващи се в ъгълчетата на

очите и устата. Устните му бяха здраво стиснати, също като на баща £, който

никога не си отваряше устата, когато се усмихваше. Тя винаги бе смятала, че се

срамува от дългите си кучешки зъби. Когато беше малка, той ги наричаше

вампирски зъби. Тогава се беше смяла на тези думи, но сега те £ действаха

смразяващо.

– Мисля, че ще ви наричам Изида и Озирис – каза тя накрая – така £ се струваше

правилно – и с крайчеца на окото си видя как Джош кима в знак на съгласие.

– Разбира се – каза с равен глас Озирис. – Сигурен съм, че ви е трудно да го

приемете. Хайде да се върнем в двореца и да ви нахраним. Това ще улесни

нещата.

– В двореца ли? – попита Джош.

– Малък е. По-големият се намира в едно близко Сенкоцарство.

– Значи вие сте владетелите тук? – обади се Вирджиния Деър от мястото си на

пода.

При този въпрос едва доловимо раздразнение премина по лицето на Озирис.

– Да, владетели сме, но не сме върховните владетели. Тук правилата са други.

– Макар че няма да е задълго – рече Изида. Извъртя глава, за да се усмихне на

съпруга си.

Този път заострените резци на Озирис се показаха над долната му устна, щом се

ухили.

– Не, няма да е задълго – съгласи се той. – А след това ще бъдем владетели на

този свят и на всички отвъд него.

– Значи определено сме на Дану Талис – каза Джош, почти на себе си. Вдигна

глава, за да надзърне през прозореца на ускоряващата се вимана. Всичко, което

виждаше от своята страна, бе кратерът на огромен вулкан, от който се издигаше

тънка струйка сиво-бял дим. – Прочутият източник на всички легенди за Атлантида.

– Да, това е Дану Талис.

– Кое време е сега? – продължи да любопитства той.

Озирис сви рамена.

– Всъщност е трудно да се каже. Човеците толкова често променят календарите

си, че е невъзможно да се измери точно. Но грубо казано, десет хиляди години

преди вашето време на Земята.

– Преди нашето време ли? – попита Джош. – Не вашето?

– Това тук е нашето време, Джош. Твоят свят е просто сянка на този.

– Но вие живеехте и в нашия свят.

– Живели сме в много светове – каза Изида, – както и в много времена.

– Майка ти е права – рече Озирис. – Бродим между световете от хилядолетия.

Двамата заедно сигурно сме изследвали повече светове от всички останали

Древни.

– Значи вие сте Древни? – попита Софи.

– Такива сме.

– Тогава какви сме ние? – попита Джош. – Древни или Потомци?

– Тепърва ще се види – рече Озирис. – В този конкретен момент от времето още

няма Потомци. И ако всичко върви според плана ни, никога няма да има. Те се

появиха едва след потъването на острова.

– Единственото, което има значение, е, че вие сте тук, Пробудени сте и сте

обучени в много от Стихийните магии – каза Изида.

Корабът се спусна и внезапно под тях се появи огромен кръгъл град, който