Чародейката

– Няма да успееш да задържиш главата му. Ще те разпори.

– Да. Вероятно. А после ти ще го намушкаш.

– Нали видя какво направи с металната врата? – попита тихо Один.

– Аз съм жилав – ухили се Марс.

– Това ти харесва, нали?

– Прекарах хилядолетия, затворен във втвърдена черупка, без да мога да се

движа. – Той размърда китката си и завъртя късия меч. – Не съм се забавлявал

така от... ами... не помня откога.

Копитата на Хус Кромион удряха по стъпалата, изтръгвайки искри от камъните, а

после той атакува.

Внезапно се мярна зелено-червено петно и нещо, което приличаше на малък

папагал, се стрелна пред звяра, одирайки с нокти муцуната му чак до ушите.

Глиганът изквича, забави ход и вдигна глава, щракайки със зъби и пръскайки гъста

слюнка. Птицата отново пикира и силната £ човка откъсна парченце от косматото

ухо на създанието. Хус Кромион изрева и се надигна на задните си крака, за да се

опита да захапе бързата твар.

И копието на Один улучи чудовището в оголеното гърло. То умря, още преди да

се стовари на земята.

– Браво! – извика Били.

– Били, защо не покрещиш малко по-силно? Сигурен съм, че би могъл да

привлечеш още чудовища към нас – рече тихо Макиавели.

Американецът го плесна по рамото.

– Понякога човек трябва просто да се поотпусне и да празнува. – Той погледна

надолу към Хел. – Видя ли колко огромна беше тази твар!?

– И по-големи съм виждала – изфъфли тя.

Папагалът се спусна, за да кацне на главата на Хус Кромион. Килна дребната си

червена главица настрана и изгледа първо Марс, а после и Один.

– Коя си ти, птичко? – попита Марс, а после ноздрите му се издуха. – Мента –

промълви изумено той. – Никола?

Човката на аратингата се отвори и затвори, а после тя изкряка:

– Фламел.

Марс отдаде чест на дребната птица с меча си.

– Алхимико. Радвам се да те... хм... видя. Както виждаш, живи сме. Броят ни се

увеличи с двама, но положението ни е тежко. Те са прекалено много, а и сфинксът

броди наоколо. – Той млъкна, а после добави: – Не мога да повярвам, че

докладвам на папагал.

– Ареоп-Енап – изчурулика птицата.

Марс погледна към едноокия Древен.

– Да не би той току-що да каза Ареоп-Енап?

Папагалът се заклати от крак на крак.

– Ареоп-Енап, Ареоп-Енап, Ареоп-Енап.

Один кимна.

– Той каза Ареоп-Енап.

– Къде? Тук ли? – попита Марс.

Птицата излетя и закръжи над двамата Древни.

– Тук, тук, тук.

– Това несъмнено е потвърждение – каза Один. – Ах, какъв съюзник, стига само

да се съгласи да се бие заедно с нас. – Той плесна Марс по гърба. – Върви да

доведеш Стария паяк. Едва ли ще ти е толкова трудно да го намериш. Аз ще се

погрижа за раните на Хел. – Той сграбчи Хус Кромион за единия гигантски бивен и го

издърпа от стълбите.

– Какво смяташ да правиш с това?

– Хел не е вегетарианка. – Один се ухили. – И обожава свинско.

– Сурово ли?