Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Ти да не откачаш нещо, момиченце? Нямам идея какво се е случило с баща ти след като пристигнах в Нотингам и причината е следната: аз бях в Нотингам, а той — в Нютън ъв Уиймс. Пък и дори когато живеехме на едно място, не бих казал, че сме били приятели.
Думите й подействаха така, сякаш някой беше плиснал студена вода в лицето й. Да не би пък паметта на Логан Лейдло да му изневеряваше? Дали не беше започнал да губи връзка с миналото?
— Не, не е така — възрази тя. — Той е заминал с вас за Нотингам.
Смехът му прозвуча като лай, последва остра кашлица.
— Някой те е метнал, момиче — изхриптя той. — По-скоро Троцки би станал стачкоизменник, отколкото онзи Мик Прентис, когото познавах. Какво те кара да мислиш, че е дошъл в Нотингам?
— Не само аз мисля така. Всички считат, че е тръгнал за Нотингам с вас и останалите.
— Шантава работа. Че защо някой би помислил такова нещо? Не познаваш ли историята на собственото си семейство?
— Какво искате да кажете?
— Божичко, момиченце, говоря за прадядо ти. За дядото на баща ти. Не си ли чувала за него?
Миша нямаше представа накъде се насочва разговорът, но поне той не беше затворил телефона, както се бе опасявала преди малко.
— Той е починал още преди да се родя. Не знам за него нищо, освен че и той е бил миньор.
— Джеки Прентис — започна Лейдло с нещо близко до наслада. — Станал стачкоизменник през 1926 година. Когато стачката била прекратена, се наложило да му намерят нова работа на повърхността. Когато животът му зависи от хората, с които работи, за един стачкоизменник не е препоръчително да работи под земята. Освен в случай, че и останалите не са като него, както стана с нас. Един бог знае защо Джеки е решил да остане да живее в селото. Ако искал да пийне в кръчма, му се налагало да вземе автобуса до Дайзарт. В нито едно от заведенията в селата покрай залива Уиймс не би се намерил някой, който да го обслужи. Така че баща ти и дядо ти трябвало да полагат двойно по-големи усилия от останалите, за да ги приемат хората. Няма начин Мик Прентис да е решил да пренебрегне уважението, което бе успял да си спечели. По-скоро би умрял от глад — да, и би предпочел да види теб и майка ти да умирате от глад с него. Който и да ти е казал това, е нямал и смътна представа за какво говори.
— Знам го от майка си. Всички в Нютън говорят така — ударът, който й нанесоха думите му, я накара да се почувства така, сякаш бяха изсмукали въздуха от дробовете й.
— Е, значи всички грешат. Защо някой би си помислил такова нещо?
— Защото нощта, когато сте заминали за Нотингам, е последната нощ, когато някой в Нютън го е виждал или чувал. И защото майка ми получаваше от време на време пари в плик с пощенско клеймо от Нотингам.
Лейдло продължи да диша тежко, дъхът му свистеше в ухото й сякаш се разтегляше мях на акордеон.
— Бог ми е свидетел, това е луда работа. Е, мила, съжалявам, но трябва да те разочаровам. През онази декемврийска нощ, когато напуснахме Нютън ъв Уиймс, бяхме петима. Баща ти не беше с нас.
Сряда, 27 юни 2007
Гленротес
Преди да се упъти обратно към бюрото си, Карен се отби в служебното кафене за един сандвич с пиле и салата. Престъпници и свидетели рядко съумяваха да заблудят Карен, но когато ставаше дума за храна, тя отлично съумяваше да заблуждава сама себе си по седемнайсет различни начина още преди закуска, като Бялата кралица от „Алиса“. Да вземем например сандвича. Пълнозърнест хляб, увехнал лист маруля, няколко резенчета домат и краставица — и той се превръщаше в здравословна храна. Кой ти гледа маслото и майонезата. В съзнанието й калориите биваха елиминирани от полезните съставки. Тя пъхна бележника под мишница и разкъса опаковката на пластмасовата кутия, още докато вървеше.
Фил Пархатка вдигна очи, когато тя се отпусна тежко на стола си. Не за първи път, гледайки сведената му глава, тя си казваше, че той напомня на Мат Деймън, но по-слаб и тъмнокос. Същите очертания на издадената челюст и носа, правите вежди, прическата — същата като в „Самоличността на Борн“, изражение, което можеше за частица от секундата да се превърне от открито в потайно. Само цветовете бяха различни. Източноевропейският произход на Фил обясняваше тъмната коса, кафявите очи и плътната, бледа кожа; личността му се отразяваше и в друга негова отлика, пробитото ляво ухо — когато не беше на работа, в дупчицата имаше диамантена обица.