Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Де да можех! — въздъхна той. — Всичко се е променило. Най-много да очертая Пътя дотам с твоя помощ и чрез усета ти да поговоря с моите сънародници.
Каран шаваше непрекъснато под одеялото, студът й дотягаше. Напрегна мускули, разтри си ръцете и зачака. Известно време нищо не се случваше и мислите й се отнесоха неволно по утъпкани пътеки към отдавнашни копнежи, още по-болезнено примамливи, откакто се увери, че са неосъществими.
Как й се искаше да е в Готрайм, овехтялото имение, което и без това пострада през войната. Едва ли някога щеше да бъде възстановено — след мародерите и сушата щеше да го довърши бирникът на Игър през пролетта, до която оставаха броени месеци. Доскоро нямаше да могат да я лишат от Готрайм, но Банадор вече не беше свободна страна. А Каран знаеше добре колко безмилостен е Игър.
Искаше да е при своите хора в имението. Да се занимава с градините, за които тепърва обмисляше планове. Копнееше пак да усети бедната пръст на Готрайм на дланта си. Но най-много желаеше Лиан, утехата на прегръдката му, шегите и историите му. Искаше да се люби с него. Това много й липсваше напоследък. Сянката на Рулке бе паднала между тях по пътя от Катаза, а и милият заблуден Шанд успя да посее у нея отровните семена на недоверието, превръщайки всеки ден във взаимно мъчение за Каран и Лиан.
Отново се пробуди желанието, което вече напираше да измести другите — да даде наследник на Готрайм. Жените в нейния род не запазваха дълго плодовитостта си, нейното време също изтичаше…
Изведнъж светлинните мрежи се появиха на предишното място и се сляха, за да образуват Стената на Възбраната. Светът наоколо със стените и прозореца се стопи и Каран установи, че се е пренесла на прозирна повърхност, която сякаш се извиваше към много измерения, и съзнанието й не успяваше да я обхване изцяло. Донякъде приличаше на стените в Нощната пустош, леко блещукаше в гънките и криволиците си. Стената беше в неспирно движение, понякога се издуваше, друг път се гърчеше, без да заема една и съща форма повторно. Имаше мигове, когато се проточваше в безброй посоки едновременно, а умът й отказваше да приеме това. Каркарон наистина беше необикновено място и тук употребата на Тайното изкуство водеше до непредсказуеми резултати.
Затвори очи, за да не се замайва толкова, но напразно. По стената ту минаваше вълна, ту се разнасяха кръгове като от хвърлен камък в езерце. Или ехтеше беззвучно като призрачен гонг, или се разтърсваше силно, като че някой я насилваше от другата страна.
През повечето време беше полупрозрачна като разредено мляко, но я заливаха и пъстри дъги в меки оттенъци, някои места в нея пък потъмняваха или проблясваха. Но не се виждаше какво има отвъд… ако можеше да се каже, че има нещо зад толкова многоизмерна повърхност.
Каран свикваше полека. Колкото ще да е безкрайно разнообразна Възбраната, тя имаше да върши работа. Шумът от машината изтъня, цветни вълни плъзнаха като ята подплашени рибки. Действителността наоколо се промени отново, кулата се разкриви. Каран долавяше въздействието на творението и без да го гледа. Струваше й се, че подът потъва. Подпря се здраво с ръце и крака, за да не се пързулне към машината.
Шумът изтъня до вой и Стената се превърна в плътна преграда с пълзящи по нея шарки. Сега Каран сякаш лежеше под повърхността на преобърнато езеро и гледаше как отгоре падат капки — все по-бързо и устремно. Вече отскачаха и променяха формата си, понякога образуваха мънички кълба. Изглеждаше, че ги има и от другата страна. Дали Рулке се опитваше да постигне точно това?
— Изтънява! — проехтя гласът му. — Усещаш ли?
Писъкът на машината ставаше пронизителен. Цялата преграда на Възбраната вибрираше като ударен гонг. Каран започваше да се дразни от движението и смяната на цветовете, но неочаквано цял венец от мехури прелетя край нея и точно пред очите й се образува миниатюрна пролука в Стената.
Каронът си позволи сдържано ликуване.
— Ето! Твой ред е, Каран. Намери Пътя между световете.
Тя се подвоуми — питаше се какво ли я чака, ако пробивът се затвори внезапно, докато тя опипва неизвестното със своя усет. Рулке несъмнено се досещаше какво я притеснява, защото добави спокойно:
— Събери смелост, аз няма да те изоставя. Но трябва да побързаш. Това изчерпва силите ми.
— Готова съм.
— Ще те потопя в транс, иначе видяното и чутото ще те разсейва.
Тя се отпусна послушно и очите й престанаха да виждат. Проникна отвъд Стената, както той я бе научил, опразнила ума си докрай, напрегнала единствено усета си. Навсякъде около нея пустотата се простираше в безкрая. Каран бе очаквала да намери наистина празнота, но в сегашното си състояние се убеди, че това е плетеница от пространства, неспирно променящи се досущ Възбраната и обхванали незнаен брой измерения. Не беше способна да осмисли цялата структура на пустотата, но поне знаеше, че през нея има Път… или множество Пътища.