Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
— Разбира се, ако мадам не желае да променя собствения си стил, това е идеално решение — каза спокойно главната продавачка. Кимна на заместницата си и жената излезе тихо от стаята. — Може би само едно леко подстригване, просто за да подчертаем профила, ще е добра идея?
— Ще се подстрижа — каза Изобел. — Но няма да я боядисвам.
Управителката кимна и се дръпна встрани, когато вкараха стойката с перуките, зад която вървеше помощничката за пробите.
— Още една чаша шампанско, сър? — попита тя Трой, който отново се настани на софата, когато фризьорката пристигна и започна да придава на косата на Изобел по-спретната форма.
— Да, моля — каза той.
Изобел седна срещу огледалото, готова да й направят проба за перуката. Първо натикаха собствената й коса в малка шапчица в телесен цвят на темето, стегната и неудобна като гумените плувни шапки, които носеше едно време в училище, а после поставиха отгоре огромната, буйна като грива коса. Изобел се почувства толкова изтощена от усилията при слагането й, че беше намръщена, когато погледна в огледалото, да види ефекта.
Видя капризна красавица, разглезена, лъскава, златна жена, която можеше да е на всякаква възраст от средата на двайсетте до четирийсет години. Светлият цвят на косата подчертаваше съвършения тен на кожата й, караше очите й да изглеждат по-тъмни, а ресниците й — драматично гъсти и черни. Заради буйната, бухнала прическа лицето й изглеждаше слабо и елегантно. Изглеждаше като всички жени, които надзъртат от страниците на книжарските списания, жените, които се преструват, че не забелязват фотографите, жените, които се смеят, сякаш споделят някоя шега, и никога не присвиват очи при проблясването на камерите, които присъстват на всички светски партита, на церемониите по връчване на награди, които карат ски през зимата и плават с яхта през лятото, които познават Ню Йорк и ходят на парижките модни ревюта, които се обръщат една към друга със „скъпа“ и се целуват, без устните им да докосват бузите. Това са жените, които някога са се омъжили за богати мъже и все още успяват да ги задържат. Това са жените, които организират благотворителни балове, пускат на пазара своя модна линия парфюми, притежават състезателни коне, слагат имената си под превърнали се в бестселър автобиографии, в които писатели-фантоми описват въображаеми събития.
— Бинго — обади се Трой от софата. — Пепеляшка.
— Много силно присъствие — каза одобрително продавачката. — Възхитително.
Трой се изправи.
— Ще вземем всичко — каза той. — Ще вземем всичко сега.
— Всъщност, добре е мадам да вземе две перуки — посъветва ги фризьорката. — Когато едната се пере и фризира, може да използва другата.
— О, предполагам — каза Трой.
— И, разбира се, можем да доставим покупките — предложи продавачката.
Той поклати глава.
— Колата ни е отвън — обърна се към Изобел. — Искаш ли да останеш така? Бихме могли да поканим Фреди да се отбие тук на чай. Да видим как ще реагира?
Богатата жена в огледалото се усмихна със съвършена увереност:
— Защо не? — попита тя отражението си.
Фреди, който наливаше чай за тримата на терасата, беше възхитен от възможността да се запознае със Зелда Виър.
— Зелда е от моите автори — представи я Трой. — Нов автор, и много вълнуваща нова книга, която предстои да бъде завършена.
— До края на годината — обеща Изобел.
— Когато и да е — каза Трой. — Фреди е интериорен дизайнер и светски мъж.
Фреди се ухили.
— С мляко ли пиете чая? Наистина ли? Как е възможно? — Когато Изобел прие мляко и захар, той изглеждаше зашеметен. — Имам такава непоносимост към лактоза, просто невероятно.
— Зелда проявява професионален интерес към боди пиърсинг — каза Трой тихо и хвърли дискретен поглед към близките маси. — Опитвах се да й опиша как изглежда пиърсинг на гениталиите в стил „Принц Албърт“.
Ведрият поглед на Фреди срещна този на Изобел:
— Наистина трябва да видите такъв — каза той.
— Надявах се, че бих могла — отвърна тя, а после осъзна, че гласът й, примесената й с колебание вежливост, някак не хармонираше с яркорозовия костюм и меднорусата коса. Тръсна глава и пробва отново. — Обещах си да погледна вашия.
Фреди нададе лек, писклив смях:
— Тук ли? — попита той.
Новата, медноруса Изобел не трепна.
— Ако искате.
— Хайде, хайде, деца — прекъсна ги Трой. — Ще се върнем в апартамента ми за играта на „чичо доктор“.
— Но защо се интересувате? — попита Фреди, докато наливаше гореща вода в чайника.