Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
— Доста се стеснявам — каза Фреди.
— Хайде, давай, покажи — насърчи го Изобел. — Наистина трябва да знам.
Фреди отвори ципа на панталоните си, остави ги да се смъкнат до коленете му, а после смъкна черните си копринени боксерки надолу, за да й покаже своя леко надигащ се пенис.
— Извинете ни — каза той с очарователен тон. — Заради цялото това внимание е.
Тя го гледаше омаяна. Това бе едва вторият пенис, който виждаше през живота си. Филип беше първият и единственият, с когото беше правила любов, и не го беше виждала гол и възбуден от повече от три години.
— Бога ми, прекрасно е — промълви тя.
Той беше украсил препуциума с деликатни, миниатюрни сребърни дискове, а най-отпред се мъдреше изящна сребърна пантофка. Впечатлени, тримата се взираха безмълвно в гледката.
— Ще бъде ли от някаква полза? — попита Фреди.
Въпросът дойде в повече на Трой. Той избухна в буен, груб смях:
— Бих казал, че ще бъде от огромна полза!
Изобел се поколеба, опитвайки се да остане сериозна, а после, увлечена от вълната на смеха, се разсмя буйно и весело, а в очите й избиха сълзи и размазаха спиралата й.
Трой изтика Фреди от къщата в десет, а после се обърна към Изобел и каза:
— Хайде, Пепеляшке. Трябва да те преоблечем обратно в дрипите, за да си хванеш влака.
Бяха като актьори в пиеса, погълнати от работата, която трябваше да свършат. Той й помогна да свали розовото сако и го сложи на закачалката, пъхна дървени калъпи в обувките с висок ток. Гардеробът в свободната му спалня сега беше посветен на увитите в калъфи дрехи на Зелда Виър. Имаше две стойки за перуките. Скъпите козметични продукти на Зелда бяха в чекмеджето на тоалетката. Изобел остави Трой да покрие сакото и полата с найлоновите калъфи, докато тя нахлузи ленената си рокля. Осъзна за пръв път, че тя не й беше точно по мярка. Леко отесняваше на отворите за ръцете, отстрани можеше да се види старият й сутиен, който не й стоеше добре, талията беше прекалено дълга, дължината на полата до средата на прасеца в съчетание с равните обувки караше краката й да изглеждат къси и дебели.
— Бих могла да взема вкъщи един от костюмите — каза тя с печален копнеж.
— Нито един — заяви Трой. — Ако дори за миг препокриеш двете си самоличност, някой ще те види и ще направи връзката. Трябва да бъдеш като шпионин. Трябва да си напълно убедителна. Зелда те чака тук — в чекмеджетата и в гардероба. Изобел хваща влака за вкъщи тази вечер, и по-добре да имаш някаква представа къде е била цяла вечер, ако се надяваш да поддържаш тази измама.
— Той вече знае, че ще закъснея — каза Изобел неохотно. — Позвъних му от „Хародс“ да му кажа, че ще вечерям с издателите си. Не ме чака да се прибера.
— Само си изпипай докрай историята — подтикна я Трой, като наметна сакото на раменете й и отвори предната врата. — Къде сте вечеряли? Какво сте яли? Такива неща. Ако искаме тази измама да проработи, тя трябва да е напълно, изцяло убедителна.
Тя се поколеба на прага: изпитваше неохота да го остави.
— Благодаря ти за днес — каза. — Никога преди не сме прекарвали заедно толкова много време, а ти си мой агент от — колко? — шест години.
Със странен, изтънчен жест, той пое ръката й и я целуна.
— Удоволствието беше мое — каза. — Страхотно пазаруване направихме. И страшно ми хареса да седя на софата като някой султан и да те гледам как представяш разни неща.
Мисълта, че той се е наслаждавал, я смути:
— Харесваше ти да ме гледаш?
С лекия си жест той сякаш се опита да се извини:
— Разбира се. Ти се преобразяваше от един тип жена в друг. Човек би трябвало да има сърце от камък, за да не бъде запленен.
Лицето й се стопли при мисълта, че е пленителна.
— О, Трой! Винаги съм мислила, че ти… — поколеба се, за да подбере внимателно думите си. — Винаги съм мислила, че не се интересуваш много от жени.
Той се засмя и отвърна:
— Интересувам се от хората. Обичам Фреди, защото е дързък, готов да поема рискове и вълнуващ. И харесвам теб, защото си решителна и смела, и сега внезапно реши да поемеш по нов път, който би могъл да те отведе къде ли не — и аз намирам това за вълнуващо.
— Но предпочитанията ти? — попита тя предпазливо.