Аферата „Зелда“

Не си направиха труда да търсят дрехите, които им трябваха. Трой каза няколко думи на главната продавачка на етажа с дизайнерски дрехи, и ги въведоха в помещение, което приличаше на натруфена дневна в частна къща.

— Чаша шампанско, мадам, сър? — предложи една асистентка по продажбите.

— Да, моля — каза Трой спокойно, и кимна на Изобел да прикрие благоговението си.

Огледалните врати се отвориха и влезе друга продавачка, като буташе висока стойка с окачени на нея тоалети.

— Ще имаме нужда също и от час при гримьор и фризьор — промърмори Трой.

— Разбира се, сър — прошепна тя в отговор. — Но първо, тоалетите.

Един след друг костюмите бяха сваляни от Стойката, изваждани от предпазните найлонови калъфи и размахвани като плащ на матадор пред погледа на Изобел.

— Пробвай розовия — посъветва я Трой. — А също и жълтия.

Изобел стреснато се дръпна от ярките цветове.

— Какво ще кажеш за сивия? — попита тя.

— Мадам ще боядисва ли косата си? — попита продавачката.

Изобел хвърли поглед към Трой.

— Ярко русо — потвърди той.

— Тогава розовият ще е чудесен — каза тя. — Жалко е да не поддържате силно излъчване. И розовото, и жълтото имат много силно излъчване.

Окачиха костюма в преградената със завеси пробна. Изобел влезе неохотно вътре и дръпнаха завесата зад нея. Някой дискретно пъхна под завесата чифт златисти сандали на висок ток и чифт розови чехли без пета, на висок ток. Изобел ги изгледа подозрително.

Съблече кремавата си ленена рокля и трепна леко при вида си в огледалото. Носеше сутиен и бикини, прани в пералнята толкова често, че бяха измачкани и посивели, а от шева стърчеше разнищен ластик. Ханшът й беше заоблен, бедрата — малко увиснали, коремът й беше закръглен. Под безкомпромисните светлини на пробната нямаше начин да прикрие факта, че е жена на средна възраст, която не се беше грижила за себе си.

Сви рамене и нахлузи розовото сако. Ставаше й идеално. За миг горната половина на тялото й вече изглеждаше оформена, конструирана, някак подредена. Полата се плъзна по бедрата й и тя закопча ципа на талията без затруднение. Изглеждаше стряскащо впита, но беше скроена добре, така че не я притесняваше. Подгъвът на полата стигаше точно до коляното й. През последните десет години Изобел бе носила само поли с дължина поне до средата на прасеца. Обу розовите обувки с висок ток. Изведнъж краката й сякаш станаха по-дълги. Розовото на сакото придаваше ведрост и цвят на лицето й. Отметна коса назад и се опита да си представи как би изглеждала, ако беше руса.

— Излез — примоли се Трой. — Дай да видим.

Тя предпазливо отдръпна завесата на една страна; пристъпи навън с притеснено изражение. Трой, с чаша шампанско в ръка, я огледа с внезапно, ласкаещо внимание.

— Мили Боже, Изобел — продума той. — Убийствена си.