Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
Изобел занесе първите десет глави от романа си в селската поща и сложи пакета на везните. Тежеше колкото завършен ръкопис на някоя от обичайните й книги. Плати да го изпратят с препоръчана поща до офиса на Трой, а после се отдръпна от гишето. Обикновено Изобел не ядеше нищо сладко. Като дете то й беше забранено, с изключение на едно шоколадово яйце по Великден, и така и не бе придобила вкус към сладките неща. Но чувстваше, че изпращането на първата част от романа на Зелда Виър заслужаваше някаква награда. И беше сигурна, че Зелда Виър ядеше шоколад.
Погледна щанда със сладкишите. Имаше малко неща, които помнеше от детството си. После видя голяма кутия бразилски орехи в шоколад. Усмихна се. Разбира се, че Зелда Виър щеше да яде бразилски орехи, обвити в шоколад, вероятно докато пиеше ментов ликьор.
— Ще ги взема — каза тя и посочи.
— За подарък ли? — попита жената, като посегна към голямата кутия.
— Да — каза Изобел.
— Късметлийка — отбеляза жената.
— Да — съгласи се Изобел. — Страхотна късметлийка е.
Паркира встрани от пътя на връщане към къщи и изяде една дузина от тях, един след друг, със страстна наслада, изпълвайки устата си с острия вкус на шоколада, а после вкусвайки топлото орехово ядро. След като изяде толкова много, че почувства леко, виновно присвиване в стомаха, тя скри остатъка от кутията под един шал на задната седалка. Тъкмо се канеше да запали двигателя, когато си спомни предупреждението на Трой, че границата между Изобел Латимър и Зелда Виър трябва да е непробиваема. Трябваше да се държи като шпионин. Излезе неохотно от колата и се вгледа в земите, които се спускаха надолу, встрани от пътя — подобни на кръпки ниви, пресечени от полускрити пътища, ферма отляво, в ниското, собствената й къща, скрита от гънката на хълма. Замахна силно и запрати кутията високо във въздуха. Тя се издигна, описвайки широка дъга в синьото небе, а после се преобърна и от нея се посипаха бразилски орехи в шоколад като порой от невероятни богатства. Изобел плесна възторжено с ръце и загледа как скъпите шоколадови бонбони се посипват безразсъдно върху земята на Кент.
— Това беше изцяло в стила на Зелда Виър — прошепна тя на себе си, избърса шоколада от устните си, повдигна увисналия колан на тъмносинята си пола, качи се обратно в колата и подкара към къщи.
— Купи ли уиски? — попита я Филип. — Почти сме го свършили.
— Не го ли включи в списъка за госпожа М.? Утре е денят й за пазаруване.
— Не ми е приятно тя да ми купува уиски — оплака се Филип.
— Не виждам защо.
Обядваха заедно. Изобел, на която й беше малко лошо от прекаляването с бонбоните, почти не ядеше. Пред Филип имаше зелена салата и резен сирене върху препечена филийка.
— Не ми се струва редно — каза той.
Изобел повдигна вежди. Знаеше, че проявява необичайно нетърпение по отношение на Филип. Нещо от духа на Зелда Виър беше влязло в нея заедно с бразилските орехи в шоколад.
— Е, нямах намерение да слизам отново до селото — каза тя кратко. — Искам да работя днес следобед.
— Предполагам, че тогава ще трябва да отида аз — каза той. Настъпи пауза, докато я чакаше да каже, че тя ще отиде с колата, вместо да го кара той да ходи пеша. Изобел не каза нищо.
— Бих могъл да сляза пеша, а ти можеш да ме вземеш — каза той. — Това може да е следобедната ми разходка.
Изобел се поколеба само за миг, а после изпита познатия прилив на вина при мисълта, че се държи себично и неприветливо към Филип.
— Разбира се — каза тя. — Да те взема ли от кръчмата в два и трийсет?
Филип се усмихна, доволен, че е постигнал своето.
— Нека да е в три, така ще имаш време по пътя да се отбиеш в магазина за алкохол и да купиш уискито — каза. — Предпочитам да не бия път по Хай Стрийт. Ще те чакам в кръчмата.
— Добре — повтори Изобел. — В три.
— Има проблем с ръкописа — каза Трой по телефона.
Изобел почувства, че я връхлита страх.
— Какъв? — попита тя бързо.
— Не мисля, че разбираш докрай тази литература — каза той.
— Какво имаш предвид? — запита Изобел. Погледна екрана пред себе си, на който Чарити тъкмо се готвеше да се срещне с бизнесдамата, която беше напуснала сектата и бе основала международен козметичен бизнес. Чарити се представяше за модел, лицето на пролетната колекция. Всеки момент щеше да върже жената и да бележи лицето й завинаги. Жената никога повече нямаше да се появи пред хора. Изобел беше напълно уверена, че сцената е идеален пример за жанра.