Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
— Това е такава пълна почивка от обичайния ми начин на работа — каза тя. Той долови в гласа й нещо различно, нещо игриво, по-ведро, по-младежко. — Сякаш нищо няма значение. Нито граматиката, нито изборът на думи, нито стилът. Нищо няма значение, освен повествованието, потокът на повествованието. А това е най-лесната работа.
— Така е заради таланта ти — каза той предано.
— Е, наистина мисля, че може да се окажа доста добра в това — каза тя. — Освен това обмислях и коя съм.
— Коя си?
— Псевдонимът ми.
— О, да. И така, коя си?
— Мисля, че съм Дженъвийв де Виър.
— Боже мили!
— Харесва ли ти?
Той се изкикоти:
— Очарователно е. Единственият проблем е, че звучи като псевдоним. Ако искаме никой да не разбере, че става дума за псевдоним, ни трябва нещо малко по-обикновено.
— Гризелда де Виър?
— Гризелда Виър?
— О, добре. Но ми се струва малко прозаично. Ето какво ти предлагам: да я наречем Зелда, като съпругата на Скот Фицджералд.
— Фантастично — каза той. — Не прекалено романтично. Остави романтиката за романа.
— Правя го. Наистина е романтично — каза тя ентусиазирано. — Героят има трапчинка на брадичката.
Трой нададе писклив смях.
— Бас държа, че дори няма магистърска степен.
— Не споменавам академичните му титли — каза Изобел с достойнство. — Но наистина притежава нещо необичайно в сексуално отношение.
— Какво? — попита Трой, напълно омаян.
— Там е трудното — каза тя, като снижи гласа си до шепот и хвърли поглед към затворената врата на кабинета. — Не съм напълно сигурна. Искам да има нещо забележително по гениталиите.
Трой изпита усещане за една Изобел Латимър, която никой не беше виждал преди. Продължи да говори сдържано: не искаше да изплаши тази страна на нейната личност. Помисли си, че тя можеше да се окаже възхитителна.
— О, а има ли някаква причина?
— Явно е отличителна черта на тези романи. В онези книги, които ми изпрати, много от героите имат… забележителни атрибути. Като цяло са много добре надарени, но, освен това имат и по някоя дребна дрънкулка.
— Какво ще кажеш за две халки? — попита Трой. — Като обица, кръгла обица. Само че нанизана… — той млъкна, без да довърши. — Нанизана не на ухото.
— На пениса? — запита настойчиво Изобел.
— На препуциума, мисля.
Настъпи зашеметено мълчание.
— Така са ми разправяли — добави Трой припряно.
— И кой го прави? Сам ли си го правиш?
— О, не! Отиваш в ателие за пиърсинг.
— Ателие ли?
— Не като ателие на художник. Като салон за красота.
— И защо един мъж би направил това?
Трой се поколеба. Познаваше Изобел от шест години, но никога преди не беше водил с нея подобен разговор. Изпита чувство на силно неудобство.
— Отчасти е мода — каза предпазливо. — А някои хора изпитват удоволствие от усещането при нанизването на халката. Разказвали са ми, че усилва сексуалното удоволствие, щом като, ъъ, вече може да се действа с него.
Страхуваше се, че я е шокирал, може би дори, че я е обидил.
— Познаваш ли някой, който го е направил? Дали би ми показал?
Трой не можа да потисне кикота си.
— Познавам един тип, който много се гордее с това. Той вероятно би ти показал. Но…
— Ще дойда утре — каза тя. — Хайде да обядваме. Ще го черпя един обяд. Кажи му, че Зелда Виър би искала да се запознае с него.
Оказа се, че Зелда Виър изглежда и се облича точно като Изобел Латимър, с изключение на това, че носеше косата си пусната до раменете и криеше очите си зад тъмни очила.
— Щеше ли да ме познаеш? — попита тя Трой с надежда.
— На мига — каза той. — Както и цял литературен Лондон. Ще трябва да се преобразиш, ако наистина смятаме да правим това.
— Мислех, че като нося косата си пусната…
— Зелда Виър би имала буйна коса — каза той уверено. — Имам предвид огромна, бухнала руса грива. И обилен грим, и биещи на очи бижута, и костюм в яркозелено с грамадни златни копчета.
Изобел примигна.
— Не знам дали мога да го направя — каза тя. — И нямам абсолютно нищо от този род в гардероба си.
— Ще започнем с костюма — каза той. — Ела с мен — излезе с бързи крачки от офиса и подвикна на асистентката:
— Би ли отменила обяда с Фреди, скъпа? Кажи, че ще му звънна по-късно.
А после изтича надолу по стъпалата и повика такси.
— Сериозно ли говорим за това? — попита я той, когато затръшнаха вратата на таксито. — Значи книгата ще бъде завършена? Наистина възнамеряваш да бъдеш Зелда Виър?
— Сигурен ли си, че Зелда Виър може да спечели четвърт милион? — контрира тя.