Аферата „Зелда“

— Искам да те видя и в жълтия — каза Трой. — И може би една коктейлна рокля? Нещо за партита?

Изобел изчезна обратно зад завесата, за да пробва жълтия костюм. Сложи искрящо златист шал на врата и се подмлади с цели години. Златистите сандали бяха изненадващо удобни. Докато се преобличаше, внесоха висока стойка с коктейлни рокли и Изобел набързо премери няколко — синьо ламе, розов тюл, черно кадифе и среднощно синьо: накрая се спря на една бляскава „Лакроа“ и скромна тъмносиня рокля на „Диор“, която щеше да носи със сребристо сако.

— За допълнително излъчване — посъветва я продавачката.

— И чорапи, бельо и обувки — нареди Трой. Той беше на третата си чаша шампанско и му бяха донесли сандвичи, за да хапне, докато чакаше. — Просто няколко хубави неща. По две от всичко.

— Проба за бельото? — прошепна продавачката.

— О, да — каза Трой.

Почакаха само няколко мига, а после в стаята влезе една жена, като буташе поставка на колелца с най-изящното бельо, което Изобел беше виждала някога. Всичко беше бродирано, или дантелено, или копринено, с блясъка на високо еластичен сатен. Имаше бодита и дълги камизоли, и сутиени, и бюстиета, френски кюлоти, и прашки, и бикини.

— Никога не съм виждала… — ахна Изобел.

Трой огледа количката с известно благоговение.

— Каквото ще приляга най-добре на мадам — каза той, съвземайки се бързо.

Изобел изчезна зад завесата заедно с продавачката. Свенливо свали сутиена си, давайки си смутено сметка за разтегления ластик и посивялата старост, която се излъчваше от бельото. Продавачката избягна всякакъв коментар и само прошепна:

— Наведете се напред, ако обичате, мадам.

Изчервявайки се нещастно, Изобел се наведе и продавачката й нахлузи презрамките, закопча в миг гладката, хладна ивица коприна, а после със сръчни пръсти я затегна и подпъхна гърдите на Изобел тук и там, докато сутиенът не й пасна като две съвършени длани, които я обгръщаха любящо и я държаха здраво.

— О — промълви Изобел. — Толкова удобно!

— И толкова разкрасяващо — изтъкна продавачката.

Изобел се погледна в огледалото. Гърдите й бяха с цели сантиметри по-високо от обичайното си положение, бельото правеше талията й, цялото й тяло, да изглежда по-издължено, по-слабо. В профил талията й изглеждаше прибрана, ханшът й — по-гладък. Продавачката се усмихна.

— Променя нещата толкова много — каза тя с простичка гордост. — Сега облечете отново сакото.

Стоеше й малко по-добре от преди, изглеждаше дори още по-добре. Изобел отдръпна завесата и излезе при Трой.

— О, да — каза той, когато я видя. — Изненадващо. Наистина има разлика. Ще вземем по половин дузина от всичко — каза на продавачката.

Тя се усмихна.

— Ще поръчам да ги опаковат.

Продавачката отвори вратата на асистентката от отдела за бельо и отбеляза:

— Гримьорката е готова.

— О, да влезе — каза Трой бодро.

Отведоха Изобел до огледалото и я увиха в бледорозова хавлия. Гримьорката почисти лицето й с благоуханен зърнест крем, а после избърса всичко с ароматизирана вода.