Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

Всички мисли за шофьори на таксита и за веществени доказателства се изпариха от ума на Линкълн Райм.

-      Доктор Бъргър - съобщи Том по уредбата за оповес­тяване.

Най-после. Найнай-после.

-      Е, съжалявам, Лон. Налага се да ви отпратя. Радвам се, че се видяхме. - Усмихна се. - Интересен случай.

Селито се подвоуми, после стана:

-      Ще изчетеш ли доклада до край, Линк? Да ни кажеш какво мислиш.

-      Разбира се - отвърна Райм и отпусна глава върху въз­главницата.

Паралитици като Райм, които свободно движат шията си, могат да управляват десетина уреда с главата си. Но Райм не искаше да се натоварва допълнително. Толкова малко удо­волствия му оставаха, че отказваше да се раздели с възмож­ността блажено да отпусне глава върху двестадоларовата си възглавница. Гостите го бяха уморили. Беше едва дванаде­сет, а единственото, което му се искаше, бе да се отпусне и да заспи. Мускулите на врата го боляха.

Селито и Банкс бяха почти на вратата, когато Райм ги спря:

-      Лон, чакай.

Детективът се обърна.

-      Трябва да знаете нещо много важно. Пред вас е само половината от местопрестъплението. Важна е другата по­ловина - първото местопрестъпление, откъдето е тръгнал. Домът му, където се крие. И ще вие адски трудно да го от­криете.

-      Защо мислиш, че има друго местопрестъпление?

-      Защото той не е застрелял жертвата при гроба. Заст­релял е мъжа на първичното местопрестъпление. И вероят­но там държи и жената. Намира се под земята или в някоя много безлюдна част на града. Или и двете... Защото, Банкс - Райм изпревари въпроса на младия детектив, - никой не би рискувал да застреля някого и да държи пленник на място, където могат да го чуят.

-      Може да е използвал заглушител.

-      По куршума няма следи от гума, нито от памук.

-      Но защо няма следи от кръв около гроба? - възрази Банкс.

-      Нали жертвата е простреляна в лицето?

-      Ами да - отвърна Банкс и се усмихна глупаво. - Как разбрахте?

-      Много е болезнено, жертвата става съвсем безпомощна, тече много малко кръв при този малък калибър. Раната рядко е смъртоносна, ако не е засегнат мозъкът. При тези обстоятел­ства убиецът може да води жертвата накъдето си поиска. Каз­вам „убиец“ в единствено число, защото той е само един.

-      Ама... имаше два вида следи - почти прошепна Банкс, като че обезвреждаше противопехотна мина.

Райм въздъхна:

-      Обувките са еднакви. Следите са от един и същи чо­век, който е минал по един и същи път два пъти, за да ни заблуди. И следите в едната посока са със същата дълбочина като тези в обратната. Следователно убиецът не е носил деветдесеткилограмов товар нито в едната, нито в другата по­сока. Жертвата боса ли беше?

Банкс прегледа бележките си:

-      По чорапи.

-      Добре, значи убиецът е носил обувките на жертвата, докато се е разхождал напред-назад.