Илиада [bg]

Или сега за Ахил не изпитваш в сърцето си грижа? Дълго той чака покрай праворогите кораби още, хълцайки с болка за своя най-свиден приятел Патрокъл. [345] Другите вече отиват на обед, той гладен остава. Хайде, Атино, иди и нектар и амброзия сладка влей му на капки в гърдите, та глад да не чувствува никак.“ Тъй каза Зевс и подтикна Атина, отдавна готова. Уподобена на птица креслива и ширококрила, [350] тя се понесе от свода небесен далече в ефира. Мигом ахейци облякоха свойте доспехи. Атина капна в гръдта на Ахила нектар и амброзия сладка, за да не слезе гладът нетърпим в коленете му яки, па към двореца чутовен на своя баща велемощен тръгна. Ахейците рукнаха вкупом от кораби бързи. [355] Както се пръскат от Зевса студени безбройни снежинки, гонени с бяс от Борея, родения вятър в ефира, тъй се нагъсто понесоха в стана ахейски тогава шлемове силно блестящи и щитове обли, издути, ризници с плочки метални и копия дълги от ясен. [360] Блясъкът стигна небето, усмихна се цяла земята в яркото медно сияние: вдигна се шум от нозете мъжки. В средата Ахил си обличаше нови доспехи; скърцаше грозно със зъби, очите му святкаха страшно, както проблясва на свода заря от стихийни пожари; [365] мъка безкрайна му сграбчи сърцето; със гняв към троянци сам даровете надяна, които му Хефест направи. Най-напред той наколенници сложи на свойте пищяли, хубави, стегнати крепко с токи от сребро изковани. Върху гърдите си после облече и ризница здрава. [370] Метна си през раменете и медния меч среброгвозден, после пое със ръката и щита огромен и плътен, блясък от който далече сияеше сякаш от месец. Както съзират моряците отсвет от огън запален, [375] който гори в планините високо на място самотно; въпреки тяхната воля вълните ги носят в морето, пълно със риба, далече от техните мили другари; също тъй блясъкът мощен от чудния щит на Ахила стигаше чак до ефира. Повдигна и шлема си тежък, [380] па на главата го сложи: същинска звезда заискряла; шлемът със гребен наежен развяваше златната грива — Хефест я беше нагъсто забучил отгоре на шлема. В свойте доспехи облечен, Ахил ги изпита, премери плътно дали му прилягат, дали ще се движи удобно: [385] както крила му стояха, повдигаха вожда народен. После той взе от калъфа и бащино копие яко, тежко, огромно, което не можеше никой ахеец в боя да мята — Ахил благороден го хвърляше само; копие, дето бе Хирон предал на баща му Пелея [390] от върхове пелионски за гибел на много герои. Алким и Автомедонт му запрягаха сръчно конете. Жилави ремъци първом им сложиха върху гърдите, медни юзди във устата; назад в колесницата крепка дръпнаха поводи дълги. В ръка със камшика си бляскав, [395] пъргаво Автомедонт Диорид в колесницата скочи, в нея се метна отзад и Ахил във доспехите нови, целият в блясък, подобен на Хиперион240 лъчезарен. Той на конете си бащини почна страхотно да вика: „Ксанте и Балие, вредом прочути Подаргини рожби! [400] Вие мислете да върнете жив и запазен коларя в стана данайски, когато се ние наситим на боя! Както Патрокла недейте го мъртъв оставя в полето!“ А вихроногият Ксант проговори със скръб от ярема, бавно си сведе главата и буйната кичеста грива [405] цяла низпадна навън от нашийника, стигна земята — с говор човешки го бе надарила богинята Хера: „Сине могъщ на Пелея! Сега ще те двама запазим, но приближава към тебе денят съдбоносен! Виновни ние не сме, а великият бог241 и съдбата всесилна. [410] Не по причина на наша ленивост и мудност троянци снеха на вожда Патрокъл доспехите от раменете. Бог най-известен, потомък на хубавокосата Лета, с първите в бой го погуби и слава на Хектора даде. Двамата ние сега ще летим със Зефира наравно, [415] който е, казват, най-бързият вятър в простора. Но също тъй и за тебе решено да паднеш242 от бог и от смъртен.“ Тъкмо при тези му думи Еринии спряха речта му. Ядно избухна Ахил бързоног и на коня отвърна: „Ксанте, защо ли смъртта ми предричаш? Съвсем не е нужно. [420] Аз и самичък си зная, че трябва да падна при Троя, много далече от татко обичен и майка. Но няма да си отдъхна, преди да заситя троянци със битки.“ Каза и виком подкара конете си еднокопитни.