Първият закон

— Аз… знам. Чух за това. Но трябва да е станала грешка. Джон не би наранил никого.

— Знаете ли къде е?

— Не. Имате предвид сега, нали?

Тию се обърна към другия мъж:

— Според теб сега ли имах предвид, Лен? С това впечатление ли остана?

Другият мъж кимна и кратко изстреля към нея:

— Той имаше предвид сега.

— Не. Нямам представа къде е. Искам да кажа, че точно затова дойдох. Не съм го чувала от дни, почти от седмица. — Изведнъж очите й светнаха: — Вижте, бях в къщата и в петък — изломоти тя. — Тогава тук имаше други полицаи.

— Какви други полицаи?

— Онези със заповедта за обиск. Показаха ми значките си. Един бял и един чернокож.

— Кунео и Ръсел — отбеляза другият.

— Добре. Те разговаряха ли с вас?

— Както и вие. Провериха ми документите. Всичко.

— Защо сте идвали?

— Тогава по същия повод като сега, после идвах за вестниците на Джон.

— Забелязах, че все още са отвън.

Тя поклати глава.

— Само от последните три дни. Смятах да ги взема на излизане и да ги изхвърля.

— И сте казали всичко това на инспекторите Кунео и Ръсел?

— Да, ако така се казват.

— И те ви пуснаха да си вървите?

Тию беше в небрано лозе.

По-рано вечерта в дома на адвоката Харди, приятел на Глицки, Тию беше казал на лейтенанта, че ще дойде тук с Фаро. Рискът му се стори разумен. Но явно онова, което твърдяха всички, беше истина — че никое добро дело не остава ненаказано.

А на теория това пътешествие до дома на Холидей трябваше да бъде точно това — добро дело, макар и съпроводено с елементи на личен интерес. Глицки, Харди и съпругите им бяха наистина разстроени от проблема с Панос. Тию от години не беше виждал Ейб толкова сърдит, а Трея — която по мнението на Тию беше въплъщение на здравия разум, търпението и доброто настроение — беше още по-разгневена.

Същата сутрин Тию се бе обърнал към Глицки със своя проблем. Вероятно точно затова Ейб беше толкова скъп приятел и наставник. Идването тук щеше да бъде решение и за двамата, а също и за Харди. Тию остана с впечатлението, че Глицки и Харди бяха стигнали до решението си след сериозни спорове помежду си и явно никой от двамата не изгаряше от щастие, че единствената им възможност е да открият доказателства, които свързват Сефия, Рой Панос и Рее с тези убийства. Явно и двамата биха предпочели открит сблъсък с тези хора, но в края на краищата бяха служители на закона и трябваше да действат в съответствие с него.

Накрая Харди предложи Тию да дойде тук с Лен Фаро и да свалят отпечатъците от пръсти. Криминалистите вече бяха проверили местата, където бяха открити уличаващите доказателства от магазина на Силвърман. Бяха снимали вещите по местата им и бяха свалили отпечатъците от тях. Но не бяха направили цялостен оглед на мястото — чиниите в мивката, бравите на вратите, аксесоарите в банята.