Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Другите трима заподозрени никога не бяха стъпвали в дома на Холидей и Глицки смяташе, че Тию трябваше да успее да изкопчи от тях признания в този дух. Дори устно признание щеше да свърши работа, но ако беше писмено или на запис, още по-добре. След като се сдобиеха с това и ако успееха да открият отпечатъци от пръстите на някой от заподозрените в дома на Холидей, въпросът откъде са се появили подхвърлените доказателства щеше да доведе разследването или до някой от истинските заговорници, или до Уейд Панос.
Единствената трудност от гледна точка на Тию беше необходимостта да не се замесва в тази работа. Проблемът и изворът на нараненото му честолюбие беше фактът, че не е зачислен към разследването на нито едно от тези убийства, случили се след убийството на Сам Силвърман. Затова какво извинение би могъл да има, че е отишъл в дома на Холидей посред нощ, за да взема отпечатъци от пръсти?
Трябваше да ги даде на адвокатите по защитата. Те бяха лукава група, а Харди явно принадлежеше към тях. Тию просто нямаше да го споменава, докато не получи резултатите. Що се отнася до Ленард Фаро, Тию просто правеше рутинна услуга на двамата си колеги от отдел „Убийства“ Кунео и Ръсел, като извършваше пълен оглед на дома на един заподозрян в убийство. Отпечатъците щяха да отидат в лабораторията — Фаро нито щеше да узнае, нито да се поинтересува защо бяха необходими. Когато резултатите станат готови и ако се окаже, че има отпечатъци на Сефия, на Панос или на Рее, тогава Тию щеше да е установил най-малко връзката на Панос със случая, щеше да отиде при Джърсън и в открит мъжки разговор да му признае предишните си резерви за доказателствата и за тълкуването им от страна на Кунео и Ръсел.
Идеално.
Докато не се появи тази жена.
Не вярваше на нито една нейна дума. Дълбоко в себе си дори се чувстваше обиден, задето тя изобщо допуска, че в разказа й има нещо достоверно. Страшно му се искаше да й сложи белезници и да я отведе в управлението за по-сериозен разпит. Но това щеше да го изправи пред почти неразрешимия проблем да обясни на Джърсън какво изобщо е търсел тук. Цялата пясъчна кула щеше да се срути, ако не откриеше свързани с Панос отпечатъци, на които да се облегне. Несъмнено щяха да го изгонят от отдел „Убийства“, а вероятно дори да го понижат.
Имаше и един още по-голям проблем. Тию беше напълно сигурен, че тази Мишел Майер не само знае точно къде се намира беглецът Джон Холидей, но и че той е в дома й. Явно беше дошла да му вземе дрехи за преобличане и да му осигури достъп до парите му. Двамата с Лен можеха да я откарат до дома й, да закопчаят Холидей и да станат героите на утрешния ден.
Само дето Глицки не смяташе, че го е направил Холидей. И според Тию уликите не доказваха подобно нещо.
Нужна беше само добра полицейска работа, за да се изясни дали друга група заподозрени има съществен проблем с доказателствата. Жената, госпожа Майер, му бе дала обяснение — била е тук с Кунео и Ръсел преди три дни, а те не са се сетили да тръгнат по следата. Тию просто недоумяваше. Не това бяха търсили и затова не бяха забелязали нещо толкова очевидно. Несъмнено обясненията й са били толкова тромави и тогава, колкото са и сега.
Сама призна, че са проверили документите й. Затова на теория Кунео и Ръсел знаеха за нея толкова, колкото и Тию, само че той би се учудил, ако някой от тях си беше записал фамилното име или адреса й. Или ги беше запомнил, както направи той.
Джон Холидей беше техният заподозрян. Техният случай, не неговият.
Да си работят по него.
Всичко това мина през бързия ум на Тию, докато разпитваше набързо Мишел Майер. Тъкмо започваше да бърбори за вестниците, които щяла да вземе на излизане тази вечер.
— Значи просто ви пуснаха да си вървите?
— Да, сър.
Той се обърна към Фаро и вдигна рамене прекалено изразително:
— Е, госпожо Майер, явно тази нощ имате късмет. Двамата с инспектор Фаро имаме достатъчно техническа работа тук, а след като сте дали името и адреса си на другите инспектори, ще допусна, че те са направили необходимата проверка. Съгласен ли си, Лен?
Фаро захапа въдицата. Беше инспектор, но не беше следовател. Занимаваше се с експертизи и с огледи. Що се отнася до него, присъствието на жената имаше значение само дотолкова, доколкото замърсяваше местопрестъплението. Колкото по-скоро си тръгнеше, толкова по-добре.