Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
— Добре, идват.
В същия момент звънна клетъчният телефон на Харди. Той наблюдаваше как Сефия и Рее пресичат улицата, всеки с куфарче в ръка, но престана да им обръща внимание, когато чу разплакания глас на жена си.
— Какво има, Фран? Чуваш ли ме? Успокой се.
— Не мога да се успокоя! — кресна тя. — Дизмъс, трябва да си дойдеш у дома.
— Ще си дойда, но…
— Моля те! Веднага!
— Добре ли си? Да позвъня ли в полицията?
— Не, но… — Дишаше на пресекулки. — Просто си ела.
— Добре, разбира се. Тръгвам веднага, но какво…
— Не мога да ти обясня. Ще трябва сам да видиш. Боже, трябва да се обадя в училището.
— В училището ли? Защо? Децата добре…
— Трябва да се обадя в училището — повтори тя и затвори.
— Фран? Франи?
Втренчи се в безмълвния телефон.
— Какво има? — попита Глицки.
— Нищо хубаво — отвърна Харди. Едно мускулче потрепна отстрани на челюстта му. — Каквото и да е, не е хубаво. Ще звъни в училището. — Обърна се към приятеля си и каза: — Чуй ме, Ейб, аз приключих тук. Трябва да вървя. — Запали двигателя. — Да те оставя ли някъде?
— Не. — Глицки вече слизаше от колата. — Тръгвай.
Когато колата потегли, наоколо се разлетя чакъл.
Холидей беше сам в мотела „Йерба Буена“ на ъгъла на „Ван Нес“ и „Ломбард“, само на няколко пресечки от дома на Мишел. Предишната вечер се бе прибрала травмирана и ужасно уплашена. Беше сигурна, че полицаите, които са били в дома му, са я проследили. Трябваше веднага да се махнат оттам. Затова дойдоха тук, само на няколко пресечки от апартамента й, и Мишел записа и двамата под нейното име.
В момента я нямаше. Имаше краен срок за предаването на голяма статия за бонзай за „Сънсет“ и трябваше да направи маса проучвания. Каза му да не си подава носа от стаята и че ще се върне следобед и ще донесе обяд. Той три пъти звъни в кантората на Харди и упорито оставяше номера на клетъчния телефон на Мишел, но явно адвокатът му си беше взел един ден почивка. Веднъж се осмели да погледне навън и видя черно-бяла полицейска кола на отсрещния паркинг. Когато надникна следващия път, колата я нямаше, но тревогата му си остана.
Нещата вървяха зле, знаеше го. Трябваше да предприеме нещо. Не можеше просто да седи тук.
Когато камериерката почука, той я пусна вътре и отиде до магазина на ъгъла. Днес поне снимката му не е на първа страница на вестниците. Купи литър прясно мляко, литър ябълков сок, шест ябълки, един „Сникърс“ и вестник „Кроникъл“. Когато се върна, камериерката беше приключила.
Изпи млякото и изяде една ябълка и десертчето. Прегледа „Кроникъл“, с радост научи от втора страница, че все още не са го открили, макар че търсенето продължава. Отново опита да се свърже с Харди, но него го нямаше.
Накрая взе една чиста кърпа от банята и я постла върху масичката до леглото. Извади пистолета от джоба на якето си, провери дали няма куршум в гнездото или пълнител в дръжката. Почисти го с кърпата, изпробва механиката, погледна в цевта и произведе серия от мними изстрели. За своя изненада установи, че в пълнителя има само четири куршума, затова отвори една кутийка и пъхна вътре още три, за да бъде напълно зареден. Вкара куршум в цевта, след това извади пълнителя и постави още един куршум.
Накрая напъха пълнителя.
Беше напълно въоръжен.
Тию не спа добре, но и бездруго не беше свикнал на повече от пет часа сън, така че това не го притесняваше. След като двамата с Фаро приключиха с отпечатъците в дома на Холидей, той реши, че стратегията на Дизмъс Харди крие ако не недостатък, то със сигурност трудност. Тию все още трябваше да измисли начин да подхване разговор със Сефия и Рее за евентуалното им присъствие в дома на Холидей. Случаят не беше негов. От друга страна, той беше отговорният инспектор за местопрестъплението по случая на Тери и Уилс. Всяка загриженост от негова страна за неприкосновеността му щеше да бъде напълно уместна.
Затова малко преди два часа той се появи в Диамантения център и десет минути по-късно се озова в малка чакалня на етажа с витрините, където излагаше проблема си пред двамата частни охранители Сефия и Рее.