Първият закон

— И Бланка реши същото. Аз самият смятах така, докато Джон Холидей не изтъкна, че Ник може да ползва хеликоптера на Диамантения център. Четирийсет и пет минути до границата.

Роук явно очакваше да чуе още нещо, но накрая каза:

— Извини ме, че разсъждавам като адвокат по защитата, но понеже го правя цял живот, нека ти кажа, че дори Ник да е имал достъп до хеликоптер, това не означава, че той е стрелял по теб.

— Не, разбира се, но означава поне, че обвиненията ми не са безпочвени. Не обвинявам Панос и хората му просто ей така, което явно смята Бланка. Според мен Бланка и Джакман наистина искат да разберат кой причини това на Дейвид. Аз твърдя, че е Сефия. Ако ти споменеш за инцидента между Дейвид и Сефия миналото лято или пък за заплахата на Крол към Дейвид от нощта преди… да се случи всичко това, може би ще се вслушат в думите ти и поне ще повикат Сефия на разпит. Ако има бог, възможно е Бланка да ми повярва достатъчно, за да издейства заповед за обиск.

Роук беше зареяла поглед нанякъде.

— За какво мислиш?

— Моля? О! — Вдигна лявата си ръка с пръстена с диамант. — Просто си представях как щях да се чувствам днес. Омъжена за него. — Усмивката й беше не по-малко измъчена от тази на Харди. — Със сигурност не по този начин. — След това рязко каза: — Да, разбира се, че ще го направя, ще се срещна с Бланка или с когото кажеш. На работа ли е сутринта?

— Да.

— Добре. — След това вниманието й се насочи към нещо друго. — Може ли да те попитам нещо? Откъде знаеш?

— Какво да знам?

— Че е бил този Сефия. Имаш ли доказателства?

Въпросът й явно улучи болно място — долови напиращите чувства у Харди. Пресегна се и докосна ръката му.

— Не ми се сърди, Диз. На твоя страна съм, но въпросът е основателен.

— Сигурен съм. Джеф Елиът ме попита същото.

— Е, и?

— Честно казано, започва да ми писва от този въпрос. Знам, че е бил Ник. Какво се очаква да направя — да го чакам да убие още хора, докато намеря доказателства, че е изтрепал тези?

Тя пое дълбоко въздух.

— Боя се, че краткият отговор гласи „да“. Ако е убил и други хора или е виновен за побоя над Дейвид, бог ми е свидетел, че мечтая за едно подобаващо отмъщение. Но въпреки това, трябва да…

— Значи ако стрелят по теб, не бива да отвърнеш, така ли? — прекъсна я Харди.

— Не. Стрелят по теб, а ти отвръщаш по посока на изстрела — това се нарича самозащита, както знаеш по-добре от всеки друг. Успееш ли да убиеш стрелеца, стават две неща: доказваш, че той е държал пистолета, и си отмъщаваш. Но не може да стрелят по теб, ти да решиш кой може да е извършителят, да отидеш в дома му и да го застреляш два дни след това. Защото какво ще стане, ако е вероятно и дори е почти сигурно, че това е бил твоят човек, но после се окаже, че не е?

— Случаят тук не е такъв.

— Така ли? И къде е разликата? — Отново докосна ръката му. — Искам само да ти попреча да си навредиш, Диз. — Помълча и добави: — Просто трябва да се добереш до нещо, това е. Ако не за закона, поне за себе си. Трябва да знаеш. Да си съвсем сигурен.