Драконите на изгубената звезда [bg]

— Тогава няма да го крием — отвърна Лорана. — Както сам подчертахте, тя ще долови магията му безпогрешно. Ще го държим пред нея, така че веднага да го забележи.

— Мадам? — погледна я недоверчиво той.

— Вашият дар за драконесата, Наместник. Могъщ магически артефакт направо от Четвъртата епоха.

Медан се поклони.

— Моите уважения към мъдростта на Златния генерал.

— Както се уговорихме, ще демонстрирате, че сте ме заловили на върха на Кулата. После ще й покажете драконовото копие и ще й го предложите като подарък. Ако се опита да вземе оръжието…

— А тя ще го направи — прекъсна я мрачно наместникът. — Жадува за магия, както пияницата — за бутилка джуджешка ракия.

— Когато вземе копието — поправи се Лорана, — то — бидейки предмет, изкован от магията на светлината — ще запрати парализиращ шок през цялото й тяло. Точно тогава ще вдигнете меча и ще го задържите пред очите й. Мечът ще я замае, обездвижи и остави напълно беззащитна. Докато драконесата се взира хипнотизирано в меча, аз ще взема от нея копието и ще го забия през челюстите в гърлото й. Имам определени умения в употребата му — прибави с внезапна скромност.

Медан кимаше ентусиазирано.

— Планът ви е отличен, генерале. Без съмнение ще имаме успех. Вече започвам да вярвам, че в края на краищата може и да доживея отново да се разхождам в градината си.

— Надявам се, Наместник — каза тя и му протегна ръката си. — В противен случай ще ми липсвате.

— Както и вие на мен — отговори той, като взе ръката й и я целуна с уважение.

Изкачиха се обратно по стълбите, оставяйки съкровищницата в ръцете на закрилящата я илюзия. Когато стигнаха вратата, Лорана се обърна и хвърли кадифената торбичка с ключа в нея във вътрешността на помещението. Чуха как ключът приглушено издрънча някъде долу.

— Сега единственият ключ е в сина ми — каза тихо тя.