Драконите на изгубената звезда [bg]

От нощта на магическата буря над Ансалон Ские беше сменил леговището си четири пъти. В тази буря драконът бе чул глас — глас, който му се бе сторил познат. И тъй като оттогава гласът не му проговори повече, драконът го търсеше неуморно и гневно. Бяха го изиграли. Бяха го предали. И виновникът беше именно притежателят на този глас. Ские не криеше яростта си и постоянно говореше за нея на своите любимци, знаейки, че рано или късно думите му ще достигнат до подходящите уши и все някой ще се появи, за да се опита да го успокои.

— Ще бъде добре за нея, ако дойде да ме предразположи — тътнеше той пред Смолт. — Ще бъде най-добре, ако ми даде онова, което искам. До този момент сдържах гнева си, както се бяхме разбрали. До този момент й позволявах да води детинската си игра на завоевания. Но още не съм получил своята отплата и чакането започва да ми омръзва. Ако не ми даде онова, което заслужавам, което ми беше обещано, ще сложа край на тази нейна игра, ще преобърна дъската и ще премажа всички фигури, било то пешки или Мрачни рицари.

Ские беше в течение с придвижването на Мина, понеже някои от собствените му сини дракони също бяха участвали в прехвърлянето на войните й до Нощлунд. Ето защо никак не беше изненадан, когато Смолт дойде при него и го осведоми, че Мина иска двамата да се срещнат.

— Как се изказа тя за мен? — попита чудовищният син дракон. — Какви бяха думите й?

— Изказа се с голям респект, о, Буря над Ансалон — отвърна Смолт. — Каза, че оставя на вас да определите часа и мястото на срещата и че ще се постарае да дойде, когато ви е удобно, макар това да значи, че трябва да остави армията си в критичен за нея момент. Въпреки това счита срещата с вас за особено важна. Цени ви и със съжаление е научила, че сте раздразнен и недоволен от настоящото положение на нещата. Сигурна е, че неразбирателството помежду ви ще бъде изгладено, ако само получи възможност да поговори с вас.

Ские изръмжа. Звукът разтърси огромното му тяло. Беше много пъти по-голям от малкия син дракон с искрящи сапфирени люспи, който смирено пълзеше пред него с ниско спуснати криле и покорно подвита опашка.

— С други думи и ти, както другите, си се поддал на обаянието й, Смолт. Не си прави труда да го отричаш.