Прелюдия за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелюдия за Фондацията». Краткое содержание книги:
Загледа се през илюминатора към плавното издигане и спускане на куполите, към преобладаващата зеленина в тази зона на планетата, към срещащите се тук-там кръпки, които си бяха почти истински джунгли, морските ръкави, над които сегиз-тогиз прелитаха, и оловните води на океана, които внезапно заискряваха, когато слънцето надникнеше за миг иззад плътния облачен слой.
След час и нещо полет Дорс, която прелистваше някакъв нов роман, без да се забавлява кой знае колко, го изключи и рече:
— Ще ми се да знаех къде отиваме.
— Ако ти не можеш да кажеш — отвърна Селдън — аз пък съвсем няма да мога. Била си на Трантор по-дълго от мен.
— Да, но само вътре — възрази историчката. — Тук отвън, когато виждам под себе си Горната страна, съм също тъй неориентирана, както някое новородено.
— Стига де. Чувек сигурно знае какво прави.
— Разбира се — ядно каза Дорс — но това може и да няма нищо общо със сегашното ни положение. Защо продължаваш да си мислиш, че всичко става по негова инициатива?
Веждите на Селдън се извиха нагоре.
— Не знам. Просто допуснах, че е така. Защо пък да не е?
— Защото онзи, който е нагласил нещата, не е обяснил, че трябва да ме вземат заедно с теб. Не мога да повярвам, че Чувек ще забрави за моето съществуване. А и понеже не дойде сам, както направи в Стрилинг и Микоген…
— Дорс, не можеш да очакваш, че винаги ще идва лично. Съвсем спокойно може да е бил зает. Учудващото не е, че този път не е дошъл, а че дойде предишните два.
— Като се има предвид, че не е пътувал самият той, дали би изпратил такъв подозрителен и прахоснически летящ дворец като тоя? — И тя обиколи с кръгово движение на ръката си големия луксозен самолет.
— Може би просто му е бил под ръка. И е преценил, че никой не ще очаква нещо толкова забележимо да пренася бегълци, които с все сили се опитват да не привличат вниманието. Добре познатият двоен блъф.
— Прекалено добре познат, ако питаш мен. А щеше ли да прати на свое място идиот като сержант Телъс?
— Сержантът не е идиот, а просто обучен на пълно подчинение. При подходящи нареждания би могъл да бъде изключително надежден.
— Хайде де! Пак се върнахме на старото. Защо не е получил подходящи нареждания? За мен е немислимо Четър Чувек да му каже да те отведе от Дал и да не спомене нито дума за мен. Немислимо!
Тук Селдън нямаше какво да отговори и помръкна.
Мина още един час, преди Дорс пак да се обади:
— Според мен навън става по-студено. Зеленината на Горната страна покафявява и ми се струва, че отоплителите са включени.
— Какво означава това?
— Дал се намира в зоната на тропиците, така че очевидно отиваме или на север, или на юг, и то на голямо разстояние. Ако имах някаква идея в коя посока сега е нощ, бих могла да кажа накъде пътуваме.
Най-накрая прелетяха над един участък от брега, където ивица лед обгръщаше куполите откъм морето.
А сетне самолетът съвършено неочаквано се наклони надолу.
— Ще се блъснем! — писна Рейч. — Ще се размажем!
Коремните мускули на Селдън се стегнаха и той се вкопчи в подлакътниците на креслото.
Дорс като че ли въобще не се разтревожи.
— Пилотите пред нас не изглеждат паникьосани — отбеляза тя. — Сигурно ще влизаме в тунел.
Почти веднага щом го рече, крилете на самолета се свиха назад и надолу и той влетя като куршум в един отвор. За миг ги заля мрак, а в следващия се включи осветлението. От двете страни през прозорците се заизвиваха блестящи ивици, бележещи стените на тунела.
— Струва ми се, че ако бях пилот, никога нямаше да съм напълно сигурен, че съответният тунел не е вече зает — промърмори Селдън.
— Аз пък съм сигурна, че от няколко дузини километри имат потвърждение, че е чист — възрази Дорс. — Във всеки случай, предполагам, това е крайният етап от пътуването ни и скоро ще узнаем къде сме.
Замълча за малко, а сетне добави:
— И освен това мисля, че като узнаем, няма да ни хареса особено.
83
Самолетът изфуча от тунела и се понесе по една дълга писта, покривът над която бе толкова висок, че откакто бе напуснал Имперския сектор, Селдън не беше изпитвал по-правдоподобно усещане, че се намира на истинска дневна светлина.
Спряха по-бързо, отколкото той очакваше, но с цената на неприятен натиск напред. Рейч бе така притиснат върху предната седалка, че дишаше с мъка, докато Дорс не сложи ръка на рамото му и не го дръпна леко към себе си. Сержант Телъс — внушителен и изправен — излезе от самолета и мина към задната му част, където отвори вратата на пасажерския отсек и помогна на тримата да слязат.
Последен бе Селдън. Като минаваше покрай Телъс, той се полуобърна към него и рече: