Прелюдия за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелюдия за Фондацията». Краткое содержание книги:
Той се облегна на плетеницата от тръби, през които, доколкото му бе известно, течаха отпадните води. Щом се сети за това, дръпна се от тръбите и седна до Дорс.
— Има ли някакъв начин да се свържем с Четър Чувек? — попита.
— Аз вече му изпратих съобщение, въпреки че адски не ми се искаше — отвърна тя.
— Не ти се искаше?
— Наредено ми е да те защищавам. Всеки път когато ми се наложи да се свържа с него, означава, че съм се провалила.
Селдън я изгледа с присвити очи.
— Трябва ли това да ти става идея-фикс? Не можеш да ме защитиш от всички служители на сигурността в цял един сектор.
— Предполагам, че не. Но да обезвредим неколцина…
— Знам. Вече го сторихме. Само че ония ще изпратят подкрепления, бронирани коли, невронно оръдие, сънлив газ… Не съм сигурен с какво разполагат, но положително ще се появят във всеоръжие. За това поне съм сигурен.
— Май си прав — рече спътничката му и тънката линия на устните й сякаш се вкамени.
— Няма да те намерят, лейди — изневиделица се обади Рейч. Докато двамата разговаряха, зорките му очи непрекъснато се стрелкаха от единия към другия. — Никога не са намирали Даван.
Дорс нерадостно се усмихна и разроши косата на момчето, а сетне с лека погнуса погледна дланта си и рече:
— Не съм сигурна, че трябва да останеш с нас, Рейч. Не ми се иска и теб да открият.
— Те мен не могат ме откри, а ако ви оставя, кой ще ви намира храна и вода, и нови места, та пагоните никога да не разберат къде сте?
— Не, Рейч, ще ни открият. Даван просто не са го търсили както трябва. Той ги дразни, но подозирам, че не го взимат съвсем насериозно. Разбираш ли какво имам предвид?
— Искаш да кажеш, че им е просто като трън във… врата и мислят, че не си струва чак толкоз да го гонят?
— Да, точно това имах предвид. Нали разбираш, ние ранихме доста зле двама полицаи и другите няма да оставят да ни се размине току-така. Ако потрябва, ще използват всички свои хора, ще преровят всеки скрит или неизползван коридор в района и ще ни пипнат.
— Това ме кара да се чувствам като… като нищо — промълви хлапето. — Ако се не бях затърчал вътре и ако ме не бяха шибнали, нямаше да очушкате тия полицаи и да попаднете в такава беля.
— Не, рано или късно щяхме пак… а-а-а… да ги очушкаме. Кой знае? Може да ни се наложи да очушкаме още няколко.
— Ух, чудно го направихте! — възкликна Рейч. — Ако тогава не ме болеше всичко, щях да видя повече и здравата да се накефя.
— Няма никаква полза да обявяваме война на цялата система за сигурност — подхвърли Селдън. — Въпросът е какво ще ни сторят, щом ни заловят? Положително ще ни осъдят на затвор.
— О, не! Ако е необходимо, ще се обърнем към императора — възрази Дорс.
— Императора? — ококори се Рейч. — Ти познаваш императора?
Математикът му махна с ръка.
— Всеки галактически гражданин може да се обърне към императора. Дорс, струва ми се обаче, че ще сбъркаме, ако го направим. Откакто напуснахме Имперския сектор, ние през цялото време се изплъзваме на императора.
— Но не чак дотам, че да ни тикнат в някой далянски затвор. Във всеки случай молбата към императора ще ни осигури отсрочка и по време на тази отсрочка може и да успеем да измислим нещо.
— Ами Чувек?
— Да, разбира се, Чувек — неловко потвърди Дорс — само че не бива да го товарим с всичко. От една страна, дори и да получи моето съобщение и да има възможност да хукне към Дал, как ще ни открие тук? А даже и да ни открие, какво може да стори срещу цялата служба за сигурност на сектора?
— В такъв случай — каза Селдън — ще трябва да предприемем нещо, преди още да са ни намерили.
— Ако дойдете с мен — предложи Рейч — ще ги водим за носа! Тук знам всички места.
— Можем да изпреварим един-двама, обаче сигурно ще се появят страшно много и ще плъзнат едновременно по колкото си щат коридори. Ще избягаме от някоя група, но ще се натъкнем на друга…
Доста време седяха в неловка тишина, блъскайки си главите над наглед безнадеждното положение. Сетне Дорс Венабили се размърда и с напрегнат нисък шепот каза:
— Тук са. Чувам ги.