Човекът, който влезе, беше висок и мускулест. Имаше дълги тънки мустачки с извити връхчета и ивичка косми, които се спускаха по бузите му и под брадичката, оставяйки върха й и долната устна гладко обръснати и наглед леко влажни. Косата му бе толкова ниско подстригана и толкова светла, че за миг — оказа се доста неприятен — Селдън си спомни за Микоген.
Новодошлият бе облечен в нещо, което нямаше как да бъде друго освен униформа. Дрехите му бяха в червено и бяло, а на кръста имаше широк колан, украсен със сребърни капси.
Щом заговори, разля се вибриращ бас с акцент, който не приличаше на нито един, чуван от Селдън досега. От опит ученият знаеше, че повечето акценти звучат недодялано, ала този изглеждаше почти музикален — може би заради изобилието от ниски тонове.
— Аз съм сержант Емър Телъс — избоботи мъжът бавна редичка от срички. — Дошъл съм да потърся доктор Хари Селдън.
— Намерихте го — каза математикът и се обърна към Дорс: — Чувек може и да не е успял да дойде сам, но е изпратил великолепна половинка говеждо да го замести…
Сержантът почете Селдън с флегматичен и доста продължителен оглед и кимна:
— Да. Описаха ми как изглеждате. Моля да дойдете с мен, докторе.
— Водете — сви рамене ученият.
Сержантът отстъпи назад. Селдън и Дорс Венабили понечиха да го последват.
Телъс спря и вдигна огромната си ръка с длан, обърната към жената.
— Инструктираха ме да взема доктор Хари Селдън с мен. Не са ме инструктирали за когото и да било другиго.
За миг математикът го зяпна неразбиращо. Сетне изненадата отстъпи място на гнева.
— Абсолютно невъзможно е да са ви казали подобно нещо. Доктор Дорс Венабили е мой колега и моя компаньонка. Тя трябва да дойде с мен.
— Това не отговаря на моите инструкции…
— Сержант Телъс, изобщо не ме е грижа за вашите инструкции. Няма да мръдна никъде без нея.
— И което е по-важно — с явно раздразнение се намеси Дорс — моите инструкции са да защищавам доктор Селдън по всяко време. Не мога да го правя, ако не съм с него. Затова където отиде той, отивам и аз.
Сержантът изглежда се озадачи.
— Имам строги разпореждания, доктор Селдън, да се погрижа нищо лошо да не ви се случи. Ако не дойдете доброволно, ще трябва да ви отнеса до моята машина. Ще се опитам да го направя внимателно.
И протегна двете си ръце, сякаш възнамеряваше да хване учения през кръста и да го пренесе насила.
Селдън бързо се дръпна извън обсега на другия. В същото време ръбът на дясната му длан се стовари малко над китката на сержанта, където мускулите са най-тънки, така че удари по костта.
Мъжът изведнъж си пое дълбоко дъх и като че малко се поразтресе, но се обърна с безизразно лице и пак тръгна напред. Даван наблюдаваше, без да помръдне, обаче Рейч мина зад сержанта.
Селдън повтори сабления си удар, а сетне го и потрети, но този път другият беше подготвен за него и смъкна рамо така, че той да попадне върху мускула.
Дорс извади ножовете си.
— Сержант — енергично каза тя — обърни се насам. Искам да разбереш, че ако настояваш да отведеш доктор Селдън против волята му, може би ще бъда принудена жестоко да те нараня.
Емър Телъс поспря, трезво огледа бавно кръжащите ножове и рече:
— Не са ми заповядали да се въздържам да нараня някого другиго освен доктор Селдън.
Дясната му ръка се стрелна с изненадваща бързина към ръкохватката на ръчното оръжие в кобура на хълбока. Дорс тръгна също толкова бързо към него и ножовете пробляснаха.
Никой от двамата не завърши движението си.
Като се хвърли напред, Рейч бутна с лявата си ръка сержанта в гърба, а с дясната извади намиращото се в кобура му. После отскочи, хванал оръжието с две ръце, и викна:
