Прелюдия за Фондацията

Сержантът превъртя въпроса в главата си и рече:

— Казаха ми да взема вас, доктор Селдън.

— Значи не е станало дума за никакви други хора под една или друга форма?

Пауза.

— Не.

— Не са ви казали да вземете доктор Венабили, но и не са ви казали да не я взимате. Така ли е?

Пауза.

— Да.

— Значи можете и да я вземете, и да не я вземете — както ви изнася?

Дълга пауза.

— Предполагам.

— Добре, сега да се върнем на Рейч, тоя млад приятел, който е насочил невронен камшик към вас — вашия невронен камшик, ако си спомняте — и много му се ще да го използва.

— Йеха-а! — викна Рейч.

— Недей още, момче — строго го погледна Селдън. — Та значи, на него много му се ще да го употреби, а освен това тук е доктор Венабили, която владее двата си ножа до съвършенство, и най-накрая съм и аз, който пък мога, ако получа тази възможност, да ви потроша адамовата ябълка с една ръка, така че никога повече да не проговорите нормално, а само да шепнете. Е, искате ли да вземете доктор Венабили, или не? Заповедта ви позволява да направите и едното, и другото.

И сержантът каза със съкрушен глас:

— Ще взема жената.

— И Рейч?

— И момчето.

— Добре. Имам честната ви дума като войник — че ще направите това, което току-що казахте.

— Имате честната ми дума на войник — съгласи се сержантът.

— Хубаво. Рейч, дай му пистолета. Хайде. Не ме карай да чакам.

Хлапето, застинало в нещастна гримаса, погледна към Дорс, която се поколеба и бавно му кимна. На лицето й се изписа същото кисело изражение, както на неговото.

Рейч подаде пистолета на сержанта и промърмори:

— Те ме изработиха, едро… — последните му думи не се разбраха.

— Прибери си ножовете, Дорс — каза Селдън.

Тя тръсна глава, но все пак ги прибра.

— Е, сержант? — попита математикът.

Телъс погледна невронното си оръжие, сетне учения и рече:

— Вие сте почтен човек, доктор Селдън, така че моята честна дума важи. — И с отривисто движение постави пистолета в кобура.

Селдън се обърна към Даван и помоли:

— Забравете какво сте видели тук. Ние тримата отиваме доброволно със сержант Телъс. Когато срещнете онзи млад мъж, Юго Амарил, кажете му, че няма да го изоставя и щом всичко приключи и мога да действам свободно, ще се погрижа той да влезе в Университета. И ако има нещо смислено, което бих могъл да направя за вашата кауза, Даван, ще го направя! Е, сержант, хайде да тръгваме.