Братя Карамазови

— Побързай да го намериш, утре пак иди и побързай, всичко остави и побързай. Може би ще успееш да предотвратиш нещо ужасно. Аз вчера се поклоних на великото негово бъдещо страдание.

Той изведнъж млъкна и сякаш се замисли. Думите бяха странни. Отец Йосиф, свидетел на вчерашния поклон на стареца, се спогледа с отец Паисий. Альоша не се стърпя.

— Отче и учителю — издума той извънредно развълнуван, — твърде неясни са думите ви… Какво е това страдание, което го очаква?

— Не любопитствувай. Стори ми се вчера нещо страшно… сякаш цялата му съдба изрази вчера неговият поглед. Имаше такъв един поглед… че се ужасих мигом в сърцето си от онова, що готви този човек за себе си. Веднъж или два пъти през живота си съм виждал у някои хора същия такъв израз на лицето… той сякаш издаваше цялата съдба на тези хора, и съдбата им, уви, се сбъдна. Изпратих те при него, Алексей, защото мислех, че братският ти образ ще му помогне. Но всичко е от Господа и всичките наши съдби са от него. „Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само, ако ли умре, принася много плод.“ Запомни това. А тебе, Алексей, много пъти съм те благославял мислено през живота си за твоя образ, знай това — издума старецът с тиха усмивка. — Тъй мисля за тебе; ще излезеш от тези стени, а ще пребъдеш сред хората като монах. Много противници ще имаш, но и самите ти врагове ще те обичат. Много нещастия ще ти донесе животът, но тъкмо с тях ще бъдеш щастлив и ще благословиш живота, и другите ще накараш да го благословят — което е най-важно от всичко. Такъв си ти. Отци и учители мои — с умилена усмивка се обърна той към своите гости, — никога до ден-днешен не съм казвал дори и на него за какво ми е бил толкова мил на душата образът на този юноша. Чак сега ще кажа: неговият образ ми беше сякаш напомняне и пророчество. В зората на моя живот, още малко дете, имах по-голям брат, който почина юноша, пред очите ми, едва седемнадесетгодишен. И после, извървявайки своя живот, се уверих постепенно, че този мой брат е бил в съдбата ми като указание и предопределение свише, защото, да не беше се явил в живота ми, да го нямаше, аз никога може би, така мисля, не бих приел монашеския сан, не бих стъпил на тоя драгоценен път. Това първо явление беше още в детството ми и ето вече на превала на моя път ми се яви пред очите сякаш негово повторение. Чудно е, отци и учители, че без да е толкова подобен на него в лице, а само донякъде, Алексей ми се струваше толкова подобен на него духовно, че много пъти съм го смятал сякаш направо за онзи юноша, моя брат, дошъл при мене в края на моя път тайнствено, за някакво възпоминание и проникновение, така че дори съм се учудвал на самия себе си и на тази странна моя мечта. Чуваш ли, Порфирий — обърна се той към послушника, който му прислужваше. — Много пъти съм виждал на лицето ти сякаш огорчение, че обичам Алексей повече от тебе. Сега знаеш защо е било така, но аз те обичам, знай това, и много пъти съм тъгувал, че се огорчаваш. А на вас, мили гости, искам да разкажа за този юноша, моя брат, защото не е имало в живота ми явление по-драгоценно от туй, по-пророческо и трогателно. Умили се сърцето ми и съзерцавам целия си живот в този миг, сякаш го изживявам целия отново…