Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)

Буйният венецианец посегна с ръка за сабята си, но д’Артенай го задържа…

— Не проявявайте неблагоразумие — му каза той ниско.

— Познах ги. Това са ония двама гондолиери, които ни следяха на площада. Оставете ме да им отговоря.

— Ще отговорите ли? — разнесе се един заплашителен глас.

— О, тук така ли се отнасят с чужденците! — извика д’Артенай. — Кои сте вие и с какво право ни спирате?

— По заповед на великия капитан — отговори Себастияно, прав в своята гондола, на страна от Пиетро, когото Марино ясно различи — ще трябва да ни последвате.

Д’Артенай се приближи до гондолиера и го разгледа. През това време Марино бе седнал на дъното на лодката, преструвайки се на безгрижен. Той трябваше да се довери на своя приятел и да не се меси в разправията, понеже Пиетро веднага би го познал.

— Кой сте вие? — запита заплашително Пиетро.

— Аз съм капитан д’Артенай, офицер на негово Величество крал Хенрих IV.

— Как, вие сте французин?

— Ако вие знаете, драги мой, вече това, че негово Величество крал Хенрих IV управлява Франция — подзе д’Артенай подигравателно, — несъмнено ще дойдете до заключение, че един капитан на негова служба е французин!

— Какво ви е довело във Венеция? — запита Себастияно.

— И кой ви придружава? — добави Пиетро, посочвайки Маринели с пръст.

— Този стар прегърбен господин със сериозно лице е моят астролог. Той не ме напуща никога — отговори д’Артенай.

— Хъм! — каза Себастияно. — А какво правите нощем тук над водата, близо до острова на гробовете?

— На този въпрос не съм длъжен да отговоря — отсече сухо д’Артенай. — Нима офицерите на крал Хенри не са в сигурност върху територията на Венеция?

— Ще се отнеса до някое висше лице и ще запитам дали първият срещнат гондолиер има право да разпитва един френски капитан — извика д’Артенай, който се престори на разгневен.

— Отведете ме веднага при вашия велик капитан — рече той, преминавайки в гондолата на двамата шпиони.

— А вие — обърна се той към другаря си, който бе останал в дъното на лодката без да мръдне — върнете се спокойно на моя кораб. Ще отида при техния офицер, за да разясня недоразумението! Хайде, не се бавете! — каза той на двамата полицаи. — Отведете ме при благородния Силвио Зиани, когото имам честта да познавам!

Гондолиерите бяха изненадани от смелото държание на чуждия офицер, но те трябваше да изпълнят неговото искане, докато Марино, неподвижен в лодката, се отдалечи към острова Сан Николо, където корабът бе пуснал котва.