Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— О, небе! Вие имате право, д’Артенай! Той подвижи очите си, за да покаже, че ме е познал!
— Побързайте! Задайте му въпросите, които смятате за най-важни, — каза д’Артенай.
— Бертучио — подзе Марино, — тъй като вие ме виждате и ме чувате, разкрийте ми остатъка от вашата тайна!
Очите на мъртвия се движеха страшно в техните орбити. Виждаше се, че той е пълен със страх и страдание.
— Намерих каменните табла и ги прочетох — продължи Марино, превъзмогвайки ужаса си. — Имената на виновниците останаха дълбоко запечатани в паметта ми. Те не ще избягат от наказанието и вашата смърт ще бъде страшно отмъстена! Но вие не сте ми именували всичките. Вашият надпис е останал непълен! Направете ми отново знак с очите си, за да не остане да загине вашата тайна заедно с вас! Има ли още един виновник освен тия, които сте изброили, чиито имена не са писани?
За втори път очите на отрязаната глава се затвориха и пак се отвориха.
— Той отговаря „да“! — поясни д’Артенай.
— Луиджи беше ли в числото на тия, които проникнаха в апартаментите на моя баща през коледната нощ?
Отговорете ми още само на този въпрос — каза Марино, — и ние ще ви оставим да почивате във вечността, бедни Бертучио! Луиджи доближи ли се до леглото на моя баща?
Очите отново направиха знак.
— Вие виждате, Луиджи е бил в числото на виновниците — каза д’Артенай.
Марино не можа да удържи ужаса, който изпита при спомена за една такава постъпка и поднесе ръцете си към лицето.
— Как, той, той самият! — шепнеше той силно раздразнен. — Бертучио, още нещо! Клетникът посмя ли да вдигне ръка върху стареца, който едновременно е негов и мой баща? Увенча ли Луиджи своите злодеяния, вдигайки ръка върху баща си?
Очите на мъртвия се раздвижиха.
— Той го е направил — каза д’Артенай, който не можа да въздържи едно леко потреперване.
— Това го е направил. Това, което изглеждаше подло обвинение е било само чиста истина. Това, което изглеждаше невероятно е било действителност!
— Погледнете, Маринели — каза съвсем ниско д’Артенай.
— Неговите очи се движат още, той е неспокоен. Има още нещо да ви каже.
— Предполагам, че това се отнася до баща ми, нали бедни Бертучио? Той още е жив, той лежи в подземните килии. Така ли е?
Марино бе налучкал точно. Очите на мъртвия се раздвижиха трескаво.
— Той го е видял или чул — обясни д’Артенай. — Сега той се успокои. Погледнете! Неговите клепки се затвориха. Той умира напълно!
— Нека Бог дари своята милост на вас, Бертучио, който бяхте най-лоялният служител на моя баща. Помолете се за мен, когато бъдете пред Спасителя! Имам нужда горе от някого, който да се грижи за мен! Моите ръце ще се окъпят в кръвта на неприятелите! Смъртта ще предизвика ужас във Венеция. Ще устроя една кървава нощ, каквато още никой не е виждал. Заклевам се пред тази глава и в моята вечна почивка!
Вие ще отидете в полетата на свещения мир, след като изпълнихте вашата длъжност върху земята всред многото опасности, всред невъобразими мъки.
Уви! Светът не ви даде помощта, която заслужавате, бедни старче, в края на вашите сили. Сега земята ще ви скрие от тази човешка неблагодарност в своята гръд, както ще приеме всички ни в часа на вечната почивка!
Елате, д’Артенай, да отидем на острова на гробовете и да погребем главата на Бертучио до неговото тяло!
— Внимавайте, Маринели, — каза внезапно д’Артенай. — Вижте долу ония двама души. Те не ми предвещават нищо добро. Струва ми се, че се мъчат да се приближат незабелязано до нас.
— Да отнесем главата на острова на гробовете, д’Артенай. Тия двама гондолиери ще ни последват — каза Маринели, пресичайки площада, за да отиде на Пиацета.
Д’Артенай скри грижливо под своето наметало главата на Бертучио. После двамата мъже минаха бързо пред палата на дожовете и ешафода, където стояха още няколко любопитни.
Пристигайки до стълбата на кея, те направиха знак на тяхната лодка да се приближи.
Марино даде заповед на моряка да ги отведе първо на острова на гробовете, после да ги върне при старата Луала, за да научат новини за Анунциата.
Лодката заплава грациозно по вълните. Близо до Големия канал тя се намери внезапно по следите на една голяма гондола, където бяха седнали няколко благородници под един балдахин, бродиран със злато.
Марино се наведе от лодката, за да разпознае кои бяха хората. Той разбра, че те отиваха у Силвио Зиани, началник на карабинерите, у когото тази нощ, вероятно, се отпразнува смъртта на Бертучио като се даваше голям прием.
Д’Артенай разбра същото нещо както своя приятел.