![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Анет му донесе китарата, но на Рон му беше трудно да свири. Вместо това я помоли да изпеят заедно любимите му химни. Последното му изпълнение беше в старческия дом, караоке. Някак си успя да намери сили да запее. Сестрите и мнозина от другите пациенти вече знаеха историята му и го насърчаваха. След това, докато записаната музика продължаваше да звучи като фон, той танцува и с двете си сестри.
За разлика от повечето хора на смъртно легло, които имат време да премислят и планират всичко, Рон не искаше свещеник, който да му държи ръката, да изслуша последната му изповед и да се моли с него. Рон познаваше Светото писание не по-зле от всеки пастор. Имаше своя вяра. Може би се беше отклонил повече от останалите, но съжаляваше за това и беше получил прошка.
Беше готов.
В петте години свобода имаше някои светли моменти, но като цяло те бяха неприятни. Беше живял на седемнайсет различни адреса и няколко пъти беше доказал, че не е в състояние да се справя самостоятелно. Какво бъдеще имаше? Беше само в тежест на Анет и Рене. Беше в тежест на някого през по-голямата част от живота си. Вече му беше омръзнало да продължава така.
Откакто го бяха осъдили на смърт, често беше казвал на Анет, че му се иска никога да не се е раждал. Копнееше всичко да свърши веднъж завинаги. Срамуваше се от мъките, които бе причинил, особено на родителите им, и искаше да отиде при тях, за да ги види, да им се извини и да останат завинаги заедно. Един ден, скоро след като го освободиха от затвора, Анет го намери в кухнята, където Рон се беше вторачил навън през прозореца и сякаш беше изпаднал в транс. Той я сграбчи за ръката и настоя:
— Помоли се с мен, Анет. Помоли се на Бога просто да ме отведе у дома, веднага, сега.
Тя не можа да изрече тази молитва.
Грег Уилхойт се върна за Деня на благодарността и прекара цели десет дни с Рони. Въпреки че Рон бързо си отиваше и беше натъпкан с морфин, успяха да си поговорят за живота в Крилото — неизчерпаем източник на горчиви шеги.
До ноември 2004 г. в Оклахома бяха извършени твърде много екзекуции и повечето от старите им съседи по килия вече не бяха между живите. Рон беше сигурен, че някои от тях ще го чакат в рая, когато пристигне. Повечето обаче със сигурност нямаше да стигнат дотам.
Той каза на Грег, че е видял и най-доброто, и най-лошото от живота. Нямаше какво повече да прави. Беше готов да си отиде.
— Беше напълно умиротворен — спомня си Грег. — Не се страхуваше от смъртта. Просто искаше да се свършва с това.
Когато Грег се сбогува с него, Рон беше почти в без ъзнание. Даваха му щедри дози морфин и смъртта беше само на няколко дни разстояние.
Светкавичното заболяване на Рон свари много от приятелите му неподготвени. Денис Фриц мина през Тълса, но не можа да намери старческия дом. Смяташе да се пърне възможно най-скоро, но не успя. Брус Либа работеше някъде извън щата и никой не можа да се свърже с него.
Почти в последния момент Бари Шек успя да се обади по телефона на Рон. Свързаха един високоговорител в стаята и гласът на Бари я изпълни. Беше еднопосочен разговор; Рон беше на толкова силна доза морфин, че едва-едва дишаше. Бари му обеща да дойде скоро, да му разкаже клюки и прочие. И успя да накара Рон да се усмихне, а останалите да се засмеят, като каза:
— Но ако не успея, Рони, поне ти обещавам, че в крайна сметка ще заковем Рики Джо Симънс.
После времето за посещения свърши и повикаха най-близките.
Три години по-рано известната фотографка Тарин Саймън обикаляше страната и интервюираше освободени от затвора за книгата, която подготвяше. Тогава тя снима Рон и Денис и подготви кратък материал за техния случай. После помоли и двамата да напишат или да кажат по няколко думи, които да добави към снимките им.
Рон заяви следното:
Надявам се да не отида нито в рая, нито в ада. Иска ми се просто да заспя, никога да не се събудя и никога да не сънувам кошмари. „Вечен отдих“, както пише на надгробните камъни — ето това искам. Защото не искам да се изправя в деня на Страшния съд. Не искам никой никога повече да ме съди. Когато бях осъден на смърт, се питах защо съм роден, кому е нужно това? Бях толкова отчаян, че едва не проклех мама и татко, че са ме довели на тази земя. Ако трябваше пак да изтърпя всичко, нямаше да се родя.
Но когато се изправи пред самото лице на смъртта, Рон леко ревизира позицията си. Все пак много държеше да прекара вечността в рая.
На 4 декември Анет, Рене и близките им се събраха около леглото му за последен път, за да се сбогуват.
Три дни по-късно в погребалния дом „Хейхърст“ беше проведена заупокойната служба. Пасторът на Рон, Тед Хийстън, помоли присъстващите да кажат по няколко думи във „възхвала“ на живота на покойника. Чарлс Стори, свещеникът на Рон от затвора, припомни няколко случки от „Макалистьр“. Марк Барет произнесе вълнуваща реч за приятелството им. Черил Пайлът прочете писмо, изпратено от Бари Шек, който не можа да дойде, защото се бореше да измъкне от затвора двама други осъдени на смърт.