Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Бележка на автора

Два дни след погребението на Рон Уилямсън разлиствах „Ню Йорк Таймс“ и видях некролога му. Заглавието — „Роналд Уилямсън, освободен от отделението на смъртниците, умира на 51 години“ — беше вълнуващо и само по себе си, но дългият некролог, написан от Джим Дуайър, подсказваше за много по-дълга и интересна история. Имаше и впечатляваща снимка на Рон в съдебната зала в деня на оправдаването му — малко объркан, но видимо облекчен и дори мъничко самодоволен.

Някак си бях пропуснал новината за освобождаването му през 1999 г. Всъщност дотогава не бях чувал за Рон Уилямсън или Денис Фриц.

Прочетох некролога втори път. Дори в най-творческите си периоди не бях успявал да измисля толкова многопластова история като тази на Рон. А както скоро щях да разбера, некрологът едва-едва се докосваше до повърхността. Само няколко часа по-късно вече разговарях по телефона със сестрите му Анет и Рене и изведнъж в мен се роди идеята за тази книга.

Никога не бях писал документален материал — толкова много се забавлявам с романите — и нямах никаква представа в какво се забърквам.

Проучването и написването на историята погълнаха следващите осемнайсет месеца от живота ми. Работата много пъти ме отведе в Ейда, в съдебната зала, затвора и кафенетата в града, в старото и в новото крило за осъдени на смърт в „Макалистър“, в градчето Ашър, където два часа седях на стадиона и си говорих за бейзбол с Мърл Боуен, в офиса на „Проект Невинност“ в Ню Йорк, в едно кафене в Семиноул, където обядвах със съдия Франк Сий, на стадиона на „Янкис“, в затвора в Лексингтьн, където прекарах доста време с Томи Уорд, както и в Норман — базовия ми лагер, където с часове обсъждах историята с Марк Барет. Запознах се с Денис Фриц в Канзас Сити, с Анет и Рене в Тълса и когато успях да убедя Грег Уилхойт да се прибере от Калифорния, отидохме на посещение в „Биг Мак“, където той за пръв път след петнайсет години видя старата си килия.

С всяко пътуване и всеки разговор историята правеше нов завой. Можех да напиша книга от пет хиляди страници.

Освен това пътуването ме принуди да се запозная със света на несправедливо осъдените — нещо, за което никога не се бях замислял, дори когато бях адвокат. И това далеч не е проблем само в щата Оклахома. Всеки месец във всякакви съдилища във всички щати на тази страна се издават несправедливи присъди и причините всеки път са едни и същи — лоша полицейска работа, псевдонаучни доказателства, лъжесвидетели, лоши адвокати от защитата, мързеливи и арогантни прокурори.

Криминологичните лаборатории в големите градове се задъхват от работа и прекомерното натоварване често довежда до недостатъчно професионални процедури и отношение. Полицаите от малките градове често не са достатьчно обучени и никой не ги контролира. Убийствата и изнасилванията са толкова шокиращи престъпления, че хората с право искат справедливо възмездие — по възможност веднага. Като граждани и съдебни заседатели те се доверяват на властите, че правят каквото трябва. Когато не правят каквото трябва, резултатът е Рон Уилямсън и Денис Фриц.