Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Куин примигна. После поклати глава, но не по нормалния начин, както когато възприемаш нечии думи. Не, той я раздруса, все едно клати снежна стъклена топка.
- Не схващам.
Доктор Джейн седна на въртящия стол и отвори картона на краката си.
- Тъкмо ѝ направих кръвния тест. Нивото на хормоните ѝ е леко повишено...
- Повръща ми се, - Лейла ги прекъсна. – Наистина...
Всички хукнаха към бедната жена, но Блей се оказа най-умен. Взе кошчето за боклук и го подаде на Избраницата да го ползва. Тя започна да повръща и Куин отметна косата ѝ назад, но самия той се почувства леко замаян.
- Тя не ми изглежда добре, - обърна се той към лекарката.
Джейн срещна погледа му над главата на Лейла.
- Това е нормална част от бременността. Очевидно и при жените вампири симптомите са същите...
- Но тя кърви...
- Вече не. Направих ѝ ултразвук. Видях гестационния сак. Тя все още е бременна...
- О, мамка му! – извика Блей.
За секунда Куин не можеше да проумее защо приятеля му изпсува. И тогава осъзна… тавана беше сменил мястото си със стените. Не, чакай. Той припадна. Последната му мисъл бе, че е страхотно, че Блей го хвана точно преди да се стовари като талпа.
В английския език съществуваха много по-важни думи от „в”. Съществуваха модерни думи, исторически думи, думи, които означаваха живот или смърт. Имаше многосрични, за които превърташ езика си, за да ги изречеш, и жизненоважни, които започваха и спираха войни… и дори поетични безсмислици, които звучаха като симфония, когато излизаха от устата. В общи линии „в” не играеше на голямата сцена. Едва се дефинираше като дума и откакто беше в употреба, служеше единствено като мост, като тръбопровод за думите с важно значение в дадено изречение.
Обаче в един определен контекст, тази скромна буква си беше голяма работа. В-любен.
Разликата между „да обичаш” някого и да си „в-любен” беше като извивките на Гранд Каньон. Като главата на карфица за целия Среден Запад. Все едно да чуеш въздишката на ураган.
- Сега разбирам защо той…
Блей седна на пода на манипулационната с отпуснатото тяло на Куин в скута си и повече не чу нито дума от това, което каза Лейла. Дали не беше нещо от сорта на „обича те”. Той вече знаеше, че другия мъж го обича като приятел от десетилетия. И това не променяше нищо. А дали не беше добавила едно „в” като „В-любен”? В този случай той се замисли дали да не издърпа медальона на Куин и да напише с малки букви на него „ти си единственият”.
- Как е другия ми пациент? – попита доктор Джейн, докато Лейла лягаше отново на купетката.
- Диша, - отговори Блей.
- Ще се съвземе.
„Да се надяваме”, помисли си Блей и се загледа в лицето на Куин – сякаш отпуснатите му черти на припадналия мъж можеха да дадат отговор на надеждите му.
Избраницата вероятно не беше казала „влюбен”. Не можеше да е това. Просто отказваше да повярва, че страхотния секс помежду им бе способен да пренапише нечии думи.
- Сигурна ли си, че това е добре, - чу Лейла да пита доктор Джейн.
- Повръщането? Съдейки по онова, което Елена ми сподели, може да се счита като симптом на успешна бременност. Всъщност може да бъде знак, че всичко върви добре. Заради хормоните е.
- Нали не се налага да се връщам при Хавърс?
- Ами, Елена се прибира тази вечер след гостуването при баща си. Така че трябва да разберем дали ще е съгласна да ти помогне, и тогава ще преценим какво да правим. Няма да те лъжа… мисля, че е чудо.
- Съгласна съм.
Докато жените разговаряха, Блей наблюдаваше затворените клепачи на Куин. Наистина беше чудо. Направо...
Като по команда мъжа се окопити, плътните му, тъмни мигли трепкаха, докато се опитваше да разбере доколко е сериозно положението и дали трябва да остане в съзнание.
- Лейла! – изкрещя и се изправи рязко.
Блей се отдръпна и го остави да стане. Почувства се малко глупаво. Особено когато Куин скочи на крака и хукна към жената. Блей остана на мястото си, подпрял гръб на затворените шкафчета под мивката, коленете му стърчаха сгънати, а ръцете му бяха опрени на бедрата. Макар да го разкъсваше на парчета, стоеше и наблюдаваше двамата – ръката на Куин супер нежно отместваше русите коси от лицето на Лейла. Той ѝ говореше нещо, нежно и успокояващо.