Шестият

— Мисля, че има отговор. Такава си е Кели — за всичко има отговор.

— Но този път май няма много голям избор.

— Помислила е и за това.

— Тя няма да те предаде, Едгар — поклати глава Мишел. — Ти си й брат, не може да го направи.

— В такъв случай ще пострадат много хора.

— Може би ще се наложи да прибегнем до нещо, което военните наричат „ограничаване на щетите“ — подхвърли Шон.

— Този термин ми е познат. Но обикновено прибягват до него само в случай на многобройни сили на бойното поле. За разлика от Фостър и Куонтрел ние обаче не разполагаме с този лукс.

— Мислиш ли, че все още работят заедно? — попита Мишел. — Макар и да знаят, че всеки се опитва да прецака другия?

— Те играят на много фронтове — отвърна Рой. — Подготвят се за най-лошото, но същевременно провеждат всяка операция, която би им донесла успех. Райли е последната им надежда. Предполагам, че рано или късно щяха да я вкарат в играта. Което не означава, че са възстановили доверието помежду си. По-скоро е обратното.

— Тогава какво ги свързва?

— Говорих със сестра ми по този въпрос. Според нея ги свързва една личност на име Джеймс Харкс. И аз съм съгласен, че е така.

— Разкажи ни за него — помоли Шон.

— Ветеран с многобройни награди. „Пурпурно сърце“, „Бронзова звезда“, в един момент кандидат и за „Сребърна“. Бивш оперативен агент на ЦРУ и Военното разузнаване. Определено си го бива.

— Достатъчно ли е умен за подобни игри?