Шестият

— Сигурен ли си?

— Да, защото на тяхно място и аз бих постъпил така.

— Наистина ли вярваш, че ще се появят?

— Ако трябва да бъда честен, аз не съм в състояние да контролирам техните действия, госпожо министър. Мога само да създам благоприятна обстановка за появата им и мисля, че успях.

— Как виждаш развитието на нещата?

— Те получават Райли, а ние — Рой и Бънтинг.

— Аз не мисля така. Според мен Кели Пол няма да отстъпи толкова лесно. Даде ми да го разбера съвсем ясно по време на онзи разговор в тоалетната в Линкълн Сентър. Тя искаше брат си на всяка цена и едва ли ще се откаже без бой от него. Просто няма да стане.

— Излъгала ви е — отвърна Харкс. — През цялото време брат й е бил с нея. Целта й е била да ви настрои срещу Куонтрел. Защо ще се съгласи на размяната, ако брат й не е при нея? Ние просто я хванахме, че блъфира.

— Прав си. Май все още не разсъждавам както трябва.

— Но аз не отричам, че сте права относно намеренията на Кели Пол. Според мен тя ще се опита да ни предаде само Бънтинг. Надява се, че няма да възразим, защото все пак получаваме нещо срещу Райли.

— А какво ще стане с Рой?

— Помислил съм и за него.

— Ще ги проследиш, за да разбереш къде го крият ли?

— Дори нещо по-добро. Вижте, трябва да тръгвам. Скоро всичко ще бъде ясно.

— Когато нещата приключат, ще получиш специалните ми благодарности, Джеймс.

— Разбирам… Елън.

Фостър остави слушалката и отправи замислен поглед към прозореца на спалнята. Беше спестила някои неща на Джеймс Харкс.

В името на собствената си сигурност.

По една съвсем проста причина: единственият човек на света, на когото тя вярваше безрезервно, се казваше Елън Фостър.